— Пледирам за обвинение в опит за убийство.
Глас от дъното на помещението се обади:
— Тоя сигурно се майтапи!
Джонсън извърна рязко глава по посока на гласа.
— Ако мислите, че се шегувам, грешите. Първо, това твърдение за ветерана с двадесетгодишен стаж, с когото не е имало никакви проблеми, е пълен блъф. Този човек вече е с ограничени пълномощия. За какво? За нападение над висшестоящ офицер.
— Извинете, господин Джонсън — учтиво го прекъсна Зигел. — С това дело се занимавам аз. Не е нападение. Всъщност, не е ясно кой е посегнал първи при възникналото пререкание.
Джонсън порови в документите си и се позова на доклада по инцидента.
— Във всеки случай е адски сигурно кой от двамата е приключил със счупена челюст и избити зъби. — Джонсън вдигна ръка, за да предотврати реакцията на Зигел. — Задръжте. Още не съм започнал дори. Ето от този рапорт е видно, че тазнощният инцидент със стрелба не е единственият, в който се е замесвал. Ще потърся подробности, но ето тук се казва, че е посещавал Психодиспансера в продължение на две седмици след онзи инцидент. Сега, три години по-късно, той отново посещава Психодиспансера, и то по два пъти седмично в продължение на три месеца. Какво, по дяволите, значи всичко това?
Зигел се опита да вземе думата, но Джонсън продължи, като безпардонно го прекъсна:
— Сега този човек се появява на Тилдън авеню в три часа посред нощ, пиян, стреля с пистолет, и то въпреки че е с ограничени пълномощия. Би трябвало изобщо да не докосва оръжие, а той стреля по кола, която, доколкото ми е известно, е била пълна с цивилни лица. По дяволите, най-малко в този случай имаме незаконно притежаване на оръжие и повреждане на лично имущество. А щом в колата е имало хора, става въпрос за опит за убийство. Имаме работа с ченге извън контрол, капитан Рейфорд. Би трябвало да остане в ареста, докато му предявим обвинение. Оставете съдията да постанови гаранция, нека Изправителния отдел да постави този човек под арест, а моята служба да се консултира с Голямото жури и да прецени в какво точно да го обвиним.
Рейфорд се обърна към адвоката.
— Господин Зигел?
Зигел направи болезнена гримаса. Като че ли не можеше да си обясни как е възможно помощник-прокурорът да говори такива неща за Лойд Шоу. Зигел заговори два пъти по-тихо от Джонсън, но с не по-малко категоричен тон.
— Този човек? Да предадем този човек на Изправителния отдел? Този човек не е някой си обикновен престъпник. Лойд Шоу е деветнадесет, все още не двадесетгодишен ветеран на НЙПУ, господин Джонсън. Детектив първа степен. Господа, малко уважение, моля!
Зигел огледа помещението, сякаш искаше да прецени дали всички присъстващи отдават необходимото уважение на клиента му, преди да продължи.
— Къде е криминалното дело срещу този офицер? Господин Джонсън се позовава на един инцидент със стрелба преди три години. Три години! По време на оперативно дежурство. Какво общо има със случая? Консултациите с психотерапевт са задължителни след подобни инциденти. Проведено беше пълно и надлежно разследване. Обвинения липсват. Никакви неправомерни действия. След този случай, офицер Шоу беше награден с похвала, за бога! И сега всичко това се обръща против него? Това е нечувано! Да не говорим, че е крайно несъстоятелно. Както и въпросът с посещенията му при психоаналитик в последно време. Отделът насърчава своите служители да посещават подобни институции. Та вие не знаете по каква причина детектив Шоу посещава Психодиспансера. Може би детектив Шоу си има семейни проблеми, смърт в семейството или е загубил някой близък колега офицер, възможно е да има какви ли не причини. Тъкмо този вид предубедено отношение от страна на помощник главния прокурор обезкуражава полицаите, които имат нужда от такава помощ, да я получат. Детектив Шоу трябва да получи похвала, а не обвинения. А и тази характеристика, че е бил пиян? На какво основание? Няма никакви данни за повишена доза алкохол в кръвта. Арестувалият го офицер не е споменал за такова нещо. Аз току-що разпитах лично детектив Шоу, и трябва да ви кажа, че човекът е съвсем трезвен, свеж като кисела краставица. Детектив Шоу е уважил рожден ден на свой колега полицай. Бил е там всичко на всичко половин час. И изведнъж започва да тича по улиците като пиян-залян гуляйджия? Така ли? Не, грешите, господине. Връщал се е при колата си и са го нападнали. Ако в тази работа е налице престъпление, то не детектив Шоу е този, който го е извършил. Няма никакво доказателство за престъпление. Пистолетът не е бил на детектив Шоу. Няма никакви следи от наранявания по улицата. Никаква кръв в колата. Никакви свидетели. Тук няма никакви основания за предварително производство. Разбира се, господин Джонсън, най-добросърдечно ви съветвам да се върнете в кабинета си и добре да си помислите какво обвинение ще предявите. Една по-съсредоточена, по-безпристрастна преценка ще ви убеди, че основания за такова не съществуват. Капитан Рейфорд, пуснете този човек да си върви. Той не е трябвало изобщо да бъде арестуван.