— Да не мислиш, че аз съм го решил? Да не мислиш, че съм им казал да те разкарат? Откъде да знам, че щерката на шефа на полицията ще вземе да се спазари точно за това място? Щом това стана, всичко се промени.
— Да бе, всичко се промени. Всичко се промени, но не за вас, педерастите. За мен се промени. Аз съм прецаканият.
— Какво ти става? — изгледа го ядно Блум. — Това е бизнес. Нещата се променят. Понякога за добро, понякога за лошо. Днес настъпва една промяна. Утре — друга. Ще се появят други обекти. Нови възможности. — Блум вдигна ръце. — Извинявай, трябва да се изпикая.
— Къде тръгна, мамицата ти?
— Трябва да отида. От пиенето е.
— Много пиеш, мамка му.
— Да, и ям много, освен това. Може би трябва и да се издрискам, като съм тръгнал така и така.
Арчи се надвеси над него.
— Побързай, дебелак, че само на дрисък ще ми станеш!
— Добре, добре. Успокой се. Една минута ми дай.
Блум плъзна стола си назад и измъкна туловището си изпод масата. Тоалетните се намираха в дъното на малък коридор зад тях, срещу кухнята.
Санчес се надвеси от бара и проследи с поглед Блум.
Спърлинг пък следеше Санчес.
Импелитери забеляза леката промяна във фокуса, когато Спърлинг се вторачи в Санчес.
— Какво гледа тоя? — попита Импелитери партньора си.
— Блум току-що вдигна дебелия си задник от масата, за да отиде до кенефа, предполагам. Спокойно, не привличай вниманието му.
Спърлинг се отпусна, когато сервитьорката се приближи до тях.
— Какво да ви донеса? Ще вечеряте ли?
— Да — кимна Импелитери.
Спърлинг се намръщи при мисълта да си поръчва храна. Импелитери го изгледа окуражително.
— Малко бързаме. Я да поръчаме всичко наведнъж. Две бири „Бас“ и два бургера. Нали правите бургери?
— Разбира се. Как ги искате?
С шибани узита вътре, помисли си Импелитери.
Арчи се извърна да види какво става зад него. Движението му привлече вниманието на Импелитери и той неволно го погледна. Очите им се срещнаха само за миг, преди Импелитери бързо да извърне поглед към сервитьорката.
Онзи стана нервен. Изправи се и тръгна към предното помещение.
Импелитери придвижи ръката си под масата и стисна дръжката на пистолета. Арчи мина покрай тяхната маса и Импелитери леко се отпусна.
Сервитьорката записа поръчката им и се отдалечи.
— Какво става, мамка му? — попита Импелитери.
— Говори с аверите си.
Арчи спря до Санчес и го попита:
— Следиш ли го?
Санчес кимна.
— Това е той. Просто исках да съм сигурен, че знаеш кой е — рече Арчи и тръгна да се връща към масата си. Тъкмо когато сервитьорката, обслужваща външните маси, пристъпи към вратата с поднос, пълен с питиета, Уолтър се появи.
За миг се оказа, че Уолтър, Арчи и сервитьорката се срещнаха на вратата и се наложи всеки от тях да отстъпи настрани, за да направи път на другия.
Спърлинг видя как Уолтър се отдръпва от пътя на Арчи, но не можа да се въздържи да не направи гримаса. Когато Уолтър забеляза, че за малко щеше да се блъсне в Арчи, нещо му прещрака. Арчи го погледна за секунда, обърна се и продължи към масата си.
Спърлинг кимна на Импелитери, когато Арчи мина покрай тях.
— Та какво казваш за „Дребосъците“? — каза Спърлинг.
— А?
Арчи отмина.
Уолтър бързо зае позиция близо до изхода и взе менюто.
Блум се върна от тоалетната. Изглеждаше изненадан, че Арчи стои прав и попита:
— Какво правиш?
— Млъкни, мамицата ти, и седни!
Двамата заеха местата си.
— Е, и какво ще правим сега? — попита Блум. — Защо сме тук?
Арчи извади един плик.
— Благодарение на теб и на тая говнярщина с мюсюлманите за мен тука стана напечено. Още някои подробности за уреждане и изчезвам оттук, докато нещата не се закротят.
Арчи плъзна плика към Блум.
— Вътре има пет карти и пет ключа. В плика има листче с пет адреса. Дръж ги отделно. Картите и ключовете са за пет различни сейфа. Картите те допускат. Ключовете ти отварят вратичките.
— Да.
— Парите ми са разделени в тия пет сейфа. Който има картите и ключовете може да ги вземе. Трябва да се грижиш за мангизите ми, докато ме няма. Ще ти се обадя и ще ти кажа на кого да платиш на ръка или на кого да изпратиш пари. Първо обаче да се уредя.