Погледна наляво, но не видя нищо. После надясно. Арчи тичаше с бясна скорост и беше почти с цяло каре пред него.
Кафеникави каменни зидове и фасади на градски къщи се редяха от двете страни на тясната тиха улица, осветена само от уличните лампи на пресечките. Внезапната тишина дезориентира Шоу, който се движеше със сетни сили. Арчи вече приближаваше пресечката.
В този миг Шоу чу сирените. Като че ли цялата Монтагю стрийт се изпълни с полицейски коли, но всички бяха на едно каре вдясно от него. Отпред, на червения светофар бе спряло такси. Синьо-бяла патрулна кола изпищя по пресечката пред таксито и се насочи към Монтагю. Светофарът превключи на зелено. Арчи се втурна към таксито. Светлината беше вече зелена, но таксито не тръгваше. Шоу искаше да изреве на шофьора да потегля, но водачът беше твърде изплашен да излезе на пресечката при всичките тези сирени, които виеха наоколо.
Арчи се втурна през улицата към шофьора на таксито. Шоу вдигна глока, прицели се и стреля по него. Той дори не се обърна, а посегна към вратата на таксито, с беретата в ръка. Вдигна оръжието и застреля таксиджията, докато онзи се обръщаше да погледне към силуета, който изведнъж бе изникнал до прозореца му. Един изстрел. Кракът на шофьора отпусна педала на спирачката. Таксито поднесе и се блъсна в колата, паркирана до бордюра, двигателят замря.
Шоу се затича натам с всички сили. Арчи измъкна трупа от таксито, скочи вътре и включи двигателя. Таксито обаче не помръдна.
Шоу прекоси улицата.
— Стой! — изкрещя той.
В този миг двигателят запали. Шоу вдигна глока, но Арчи натисна газта. Детективът спря и се прицели в таксито, ала чу зад себе си скърцане на спирачки и плъзгане на гуми по асфалта и се обърна. Една синьо-бяла кола се приближаваше по инерция към него. Той вдигна настрани свободната си ръка, пристъпвайки назад, но не беше достатъчно бърз. Патрулът го блъсна в левия хълбок, отпращайки го върху капака. Главата му се удари в предното стъкло. Останал без въздух, Шоу се превъртя и падна на платното. Помъчи се да запази съзнание, дишайки дълбоко. Чу как колата продължи напред и ченгетата отвориха вратите.
— Аз съм ченге — изпъшка той. — На служба съм. На служба съм… — Помъчи се да се изправи на крака и да извади значката си пред двамата униформени полицаи, които се втурнаха към него с насочени пистолети.
Накрая отчаяно вдигна значката си, надявайки се, че няма да го застрелят. Спомни си онази нощ, когато едни други ченгета за малко да го убият на улицата в Бруклин.
Чу как единият полицай изрева:
— Не стреляй! Ченге е.
Шоу усети как нечии ръце го повдигнаха.
— Той е в онова такси! Дръжте онова такси!
— Добре ли сте? — попита униформеният.
— Влизайте в патрулната кола. Не изпускайте шибаното такси — повтори Шоу.
Сякаш мина цяла вечност, докато влязоха в патрулната кола. Таксито на Арчи вече беше набрало скорост и отминало три-четири пресечки нагоре по улицата, преди ченгетата да се понесат след него.
Арчи чу сирените и кракът му натисна докрай газта. Не можеше да различи откъде идват. Единствената му мисъл беше да се измъкне от района, да увеличи разстоянието между себе си, онзи бар и сирените. И тогава мерна в огледалото мигащата синьо-червена лампа зад себе си.
— По дяволите!
Блъсна яростно волана с юмрук. И тогава забеляза момичето. На около половин каре пред него. С ученическа раница на гърба. Пързалящо се на летните си кънки, маневриращо по улицата, отбягвайки тесните тротоари и бордюри.
Арчи се усмихна и натисна още по-здраво вече стигащия почти до пода педал на газта.
Шоу и ченгетата чуха сблъсъка и писъка едновременно. И после видяха телцето, вече отпуснато, да излита нагоре в дъга, ударено с такава ужасяваща сила, че прелетя над покрива на колата, подскочи и се пльосна на пътя им.
Ако Шоу шофираше, сигурно щеше да мине направо през тялото, без да спре. Но не и полицаят, който караше. Той рязко удари спирачките. Внезапното спиране отхвърли Шоу назад. Той се надигна само за да мерне за последен път жълтото такси, завиващо надясно.
Двете ченгета изхвърчаха от колата да видят момичето.
Шоу се пресегна напред, пръстите му се добраха до радиото на патрулната кола и той отчаяно натисна бутона. Със сетни сили съобщи да спрат всички таксита в района. Опита се да надвика какофонията от статичен пукот и дрънкане в полицейския ефир. Повтори съобщението отново и отново, знаейки, че е безполезно. Най-сетне се предаде и се отпусна назад на седалката.