46.
Тони Импелитери седеше на пода, опрял гръб в стената. Беше покрил лицето си с окървавена салфетка. Двама медицински работници се занимаваха с него, почиствайки и превързвайки раните от куршуми в ръката и в крака му.
Бяха минали десетина минути, когато Лойд Шоу успя да се върне с куцане в опустошения ресторант. През това време улицата и заведението се бяха изпълнили с ченгета, медицински екипи и детективи. Даваха първа помощ на ранените и отнасяха загиналите.
Шоу си проправи път към Импелитери.
— Много ли е зле?
— Адски! Кажи ми, че си го спипал, Шоу! Хвана го, нали? Някой трябва да го е спипал. Кажи ми, че някой е хванал тоя педал!
— Не.
— Боже мой, мамицата му!
Шоу извърна глава от Импелитери и се огледа за Уолтър Уонг. Той също седеше на пода, опрял гръб в бара, изпружил крака, все още с блуждаещ поглед. Не забеляза кръв по него, освен няколко пръски по яката и предниците на бялата му риза.
Помещението вонеше на барут и изпражнения. Поне един от мъртвите се беше изпуснал, издъхвайки. И сякаш положението не беше достатъчно гадно, та Шоу чу някой и да повръща.
Все още не беше видял Джеймс Спърлинг. Той присви очи към друга група ченгета и медици и забеляза мършавото тяло на Спърлинг, сгърчено между две маси. Някакъв висок мъж в костюм правеше огледа. Шоу се затътри натам. Спърлинг изглеждаше по-мъртъв от всеки мъртвец, който бе виждал през живота си. Лицето му и приживе не беше особено изразително. Сега, вече мъртъв, всичките му мускули се бяха отпуснали и устата му се беше отворила леко надолу, сякаш издъхвайки беше пуснал едно последно „О“.
Шоу се взря в мъртвия мъж. Не каза нищо и не се опита да се приближи повече. Не смяташе, че има право да променя каквото и да било в смъртта, която бе споходила Спърлинг.
Издърпа един стол и седна недалеч до тялото. Огледа се, мъчейки се да прецени колко убити има. Видя труповете на Санчес и Хектор. Видя и още една група близо до задното помещение и предположи, че се занимават с някой пострадал клиент, без все още да знае, че там лежеше тялото на убития Леон Блум.
Някой помогна на Уолтър да се изправи и той пристъпи към Шоу. Отпусна се съкрушено на един от столовете с вид на човек, който е забравил собственото си име. Примигна, преглътна и продължи да се взира в нищото, без да промълви нито дума.
Медицинският персонал беше стабилизирал Импелитери. Поставиха го на носилка. Докато го откарваха, той видя Спърлинг, напъна се да се надигне въпреки пристегналите го колани и изрева:
— О, Джеймс, Джеймс…
Шоу съобрази, че до този момент Импелитери не беше разбрал, че Спърлинг е застрелян. Когато носилката премина близо, Импелитери посегна към тялото на Спърлинг. Медиците се помъчиха да го задържат. Той се надвеси от носилката с изкривено от болка лице и повторно простена:
— О, Джеймс, Джеймс…
Беше целият облян в кръв. Спърлинг също. Шоу скочи на крака, стисна ръката на Импелитери и промълви:
— Не, недей, Тони. Той си отиде.
Импелитери понечи да се освободи, но силите му бяха на привършване.
— Пусни ме. Пусни ме, по дяволите!
— Не, недей, Тони.
Импелитери изрева към медиците:
— Почакайте, по дяволите, почакайте!
Шоу се изправи пред него, блокирайки пътя му към Спърлинг. Импелитери вдигна очи, осъзнавайки, че Шоу нарочно беше застанал между него и мъртвия му партньор, но без да разбира защо. Стисна ръката на Шоу и той я постави обратно на носилката и я задържа там, помагайки на санитарите да го изнесат навън.
— Какво, за бога, правиш?
— Свърши се, Тони. Остави.
Импелитери погледна още веднъж назад към Спърлинг, после се вкопчи със здравата си ръка в Шоу и го придърпа към себе си, взирайки се в него със здравото си око, пламнало от гняв и омраза.
— Хващаш тоя скапаняк, Шоу! Хващаш го и го убиваш, мамка му! Чу ли ме? Мамицата му, застрелваш го като шибан пес, какъвто е всъщност. Просто го убиваш…
Шоу стисна китката на Импелитери и той най-сетне се отпусна на носилката.
Детективът остана на прага на ресторанта с изкривено лице, гледайки как го откарват. Искаше да му обясни защо не можеше да му позволи да докосне Спърлинг, но осъзна, че моментът не е подходящ.