Името на мъртвия се бе появило в списъка с детективи на Де Лука, защото Джеймс Спърлинг имаше СПИН. На Джеймс му беше ясно, че няма да мине много време, преди колегите му детективи да разберат, че е серопозитивен. И знаеше, че това щеше да бъде краят му. В полицията винаги е имало хомосексуалисти сред ченгетата. И Спърлинг знаеше, че той не е единственият със СПИН, но можеше да предположи какво щеше да последва, когато се разчуе. Вече бе преживял прехвърлянето на стрелковия полигон. От тук нататък щеше да става само още по-лошо. Нямаше да му кажат директно. Но изолацията и отхвърлянето щяха да се задълбочат. Бавно, неотменно, като самата болест, Спърлинг знаеше, че в един момент ще се окаже съвсем сам, работещ някъде на някаква административна служба, нямаща нищо общо с работата на един детектив.
Затова беше приел предизвикателството на Де Лука. Само Шоу знаеше защо — защото то предлагаше на Спърлинг възможността да умре достойно, както се полага на едно истинско ченге. Да загине при изпълнение на служебния си дълг. С колегите ченгета, сражаващ се рамо до рамо с тях.
Шоу хвърли последен поглед към суматохата, кипяща зад гърба му, след което излезе навън. Вдигна един преобърнат стол и седна. Думите на Импелитери отекваха в съзнанието му, но нещо сякаш се бе откъснало от него, заменено от хладина и безразличие, от болезнена празнота. Той си представи как дърпа спусъка по Арчи Рейнолдс и не изпита нито помен от разкаяние, камо ли от неохота.
Импелитери си беше отишъл. Мейсън си беше отишъл. Спърлинг си беше отишъл завинаги. Уолтър изглеждаше толкова изчерпан, че също изглеждаше извън строя.
Бяха толкова близо, а сега всичко се бе превърнало в пълен, окончателен провал.
И сякаш за да стане още по-лошо, до бордюра спря черен немаркиран автомобил и от него излезе Албърт де Лука.
Шоу остана седнал и изгледа с пълно равнодушие приближаването му.
Шефът закрачи по тротоара, облечен в тъмен костюм, бяла риза, синя вратовръзка на шарки акцентирани в жълто, позволявайки на почти неиздрасканите кожени подметки на обувките си да докоснат тротоарната настилка.
Албърт де Лука, кралят на следствието, помисли си Шоу. Дори сред тази кървава воняща гмеж.
Де Лука забеляза Шоу, докато минаваше покрай него, погледна го косо и каза:
— Не ставай.
Шоу забеляза колко бяла изглеждаше ризата му и колко стилна бе вратовръзката му, изрядно защипана със златна игла под възела, за да пада елегантно върху безупречната риза, твърде изискана и чиста за такова място, където нещо гадно можеше лесно да я опетни.
Детективът седеше и продължаваше да мисли как Де Лука ще издраска кожените подметки на лъснатите си до блясък обувки. Може би дори щеше да нареже токовете им върху всичките тези счупени стъкла. Със сигурност щеше да ги изцапа с това, по което стъпваше. Жалко за обувките.
Изчака навън, докато Де Лука, шефът на детективите, накара своя помощник да се разшава. Движещият се труп, Конклин, увисна на прага, за да надзирава кой има право да влиза в бара, докато екзалтираният Де Лука ощастливява мъртвите и ранените с присъствието си. Поне тези, които бяха останали.
Шоу сметна, че е твърде късно просто да стане и да си тръгне. Какво пък. Ако Конклин се опита да го спре, той просто ще го удари през лицето и ще го избута от пътя си.
Нещо в апатичното лице на този надут полицейски началник силно безпокоеше Шоу. Вездесъщият организатор. Човекът, който придвижваше хода на нещата. Първопричината на злото, което се беше развихрило около Де Лука, човекът, който беше предизвикал събитията, довели до касапницата в ресторант „Слейдс“.
Шоу се замисли за кървавата баня вътре, за двойната игра на Леон Блум и на недвижими имоти „Арбър“, за исканията на Де Лука, за натиска, за преплитането на интереси. Замисли се как всичко това бе довело дотам, че ченгета като Спърлинг, Импелитери и Мейсън да платят за него — да ги стигнат куршумите и да потънат в собствената си кръв, когато адът се развихри.
В този момент Шоу вероятно беше в състояние да застреля Конклин, само ако посмееше да го провокира с нещо. В този момент той беше готов да застреля всеки, изпречил се на пътя му.
Насили се да извърне очи от Конклин и се взря в екипа, правещ оглед на престъплението — медицинските служители и униформени ченгета, плъпнали навсякъде наоколо.
Видя как Де Лука се насочи към една маса наблизо. Сега дяволът щеше да го изгледа сардонично и да му съобщи, че с него е свършено. Майната му, каза си Шоу. Майната им на всички!