Когато портиерът попита какво е станало с Еди, Арчи му отвърна:
— Болен е. Извикаха ме от другото ателие да го заместя.
— И друго ателие ли имат?
— Аха. Даже две. Едното на Уошингтън Хайтс, другото в Мидтаун.
Портиерът се намръщи, но Уошингтън Хайтс като че ли обясняваше защо са извикали чернокож да замести Еди.
Той прегледа бельото и се увери, че имената и адресите на наемателите са верни. Дрехите бяха за „Уест Коуст“, а следователно и Арчи.
Портиерът го остави да вземе пакетите, принадлежащи на живущи в „Уест Коуст“, и да ги постави в коша зад бюрото му. Дори му помогна да натовари торбите с мръсно бельо обратно в количката. После Арчи прилежно се запъти към служебния изход, като мина покрай няколкото асансьора, водещи към апартамента на Джъстин.
Ако портиерът наистина беше обърнал внимание, щеше да забележи на екрана на видеокамерата при асансьорите, че Арчи взима асансьора към осмия етаж, вместо да излезе през служебния изход. Но той дори не погледна към проклетия екран.
Арчи знаеше, че е твърде вероятно Джъстин да живее на осмия етаж. Спомняше си кои лампи бяха светили онази нощ. Но беше длъжен да провери.
Когато се озова на осмия етаж, той награби няколко пакета дрехи и започна да чука по вратите на апартаментите, докато нечий глас не му отговори зад поредната заключена врата. Арчи знаеше, че обитателят го наблюдаваше през шпионката на вратата.
— Химическо чистене. Дрехи за Бъртън.
Каза го много дружелюбно.
— Тук не живее Бъртън — отвърна женски глас. — Не е ли доста късно за доставка?
— Сега доставяме нощните пакети. Просто ги донесох вместо портиера.
Жената въпреки това не отвори вратата, но отговори:
— Сгрешили сте. Бъртън е от другата страна на коридора. Осем-Д.
— О, благодаря. Благодаря ви. Извинете.
Арчи се усмихна, обърна се и звънна на Осем-Д, знаейки, че Джъстин не си е вкъщи, но за да види и чуе съседката отсреща, че се опитва да предаде доставката.
Арчи изчака секунда-две, след което подкара количката си обратно към асансьора.
Двадесет минути по-късно вратите на асансьора на осмия етаж се отвориха. Джъстин излезе от кабината, придружена от единия детектив от тричленната й охрана.
Като повечето работещи жени, завръщащи се у дома, ръцете й бяха пълни с покупки. Носеше куфарче, дамска чанта, пазарска торба, пъхната и в нея поща и връзка ключове.
За нейно нещастие тя наведе глава, мъчейки се да улучи ключа за входната врата на жилището си и не видя Арчи. Детективът обаче го видя в коридора до количката с бельо. Изгледа го подозрително, но само за миг. Арчи вдигна ръка и го застреля право в междувеждието.
Точно в този момент Джъстин се обърна, с пълни ръце, смутена и объркана. Арчи я удари с юмрук в слънчевия сплит, с достатъчно сила да прати в нокаут деветдесеткилограмов мъж. За крехката женска фигура на Джъстин ударът беше достатъчно силен, за да спре пулса й за две секунди, да парализира диафрагмата й и тя да изпадне в безсъзнание.
Арчи я изрита в тила, просто за всеки случай, после я сграбчи през кръста и я вдигна. Тежестта й го накара да изпсува. Той пъхна коляно под лявото й бедро и успя да я тръшне в количката с бельо.
— Шибана кучка!
Стисна отново юмрук, стовари го в лицето й и се изплю върху него.
— Кучка!
Уталожил малко гнева си, той събра куфарчето, бакалските стоки и пощата и захвърли всичко, с изключение на ключовете, в количката, целейки се в лицето на Джъстин.
Откри ключа за апартамента й, завлече вътре мъртвото ченге и го просна на пода. Точно тогава полицейската радиостанция изпращя.
— Всичко наред ли е, Фил?
Арчи измъкна апарата от джоба на мъртвия детектив, натисна бутона „предаване“ и произнесе с възможно най-добрата имитация на говор на бял човек:
— Да-а. Всичко е наред.
— Окей — беше отговорът, който последва.
„Окей, педераст такъв“, каза си наум Арчи и натика радиостанцията в задния си джоб.
После затръшна вратата и стисна дръжката на количката. Джъстин беше паднала на хълбок, почти по гръб, краката й стърчаха, полата й се беше вдигнала до кръста, разкривайки дългите й крака, обути в ефирни чорапогащи. Арчи дръпна левия й крак и надникна между бедрата. Беше безпомощна и гротескно разголена — по-лошо, отколкото да е гола.