Парнъл скръсти ръце и седна на стола си.
Рейфорд огледа присъстващите, за да види дали някой иска да каже нещо.
Джонсън усети какво ще е решението и обяви:
— Правете каквото искате. Аз откривам следствие.
— Много добре — отвърна Рейфорд. — Детектив Шоу ще бъде временно освободен от длъжност, предвид съдебно дирене и следствие заради снощните събития. Съветвам Вътрешния отдел да отпочне съдебна процедура колкото се може по-скоро. Капитан Парнъл, аз ще уведомя Шоу за решението, но искам вие да го придружите вън оттук, да го заведете до дома му и да му кажете, че ако не напусне града, ще го задържа отново. И искам да му държите здраво юздите, докато не се изнесе. Не го допускайте близо до отдела си. Хората ви действат от Първи полицейски, нали?
— Да.
— Не трябва да отива там, дори да си опразни бюрото. Кажете му да се маха от града и да изчака процеса. Това е всичко, господа. Благодаря ви. Прибирайте се по домовете си и се опитайте да поспите, колкото можете.
6.
Докато Парнъл и Рейфорд бавно се изкачваха към втория етаж на Седемдесет и пети участък, за да обявят решението си на Лойд Шоу, един телефон иззвъня в Садъл Брук, Ню Джърси, за да съобщи новината на Арчи Рейнолдс.
Арчи спеше, изтегнат блажено в огромното легло, облечен само в пурпурни атлазени боксерки и стройното му тяло с цвят на кафе рязко контрастираше с белите чаршафи. Преди да заглъхне първият звън, Арчи вдигна слушалката от вилката.
— Какво има?
— Ар… човече, нас, нас… нас ни удариха.
Арчи знаеше, че заекващият глас принадлежи на един от тримата му управители — Реджи Шантавия.
— По-бавно говори, педераст. Къде?
— „Ню“… „Ню Лотс“.
— „Ню Лотс“?
— Д… д… да бе, човек.
— Кой? Ченгета?
— Нъх, нъх… не. Не бяха ченгета.
— Кой тогава? Какво взеха?
— Нъх… нъх… нищо. Екипът разкара праха и мангизите.
— К’во ми приказваш бе, да ти го начукам?
— Удариха вътре.
— Загинали?
Реджи отвърна:
— Не. Меън г… го шибнаха в крака. Отпран му е, но не е мъртъв.
— Тогава к’во си се шашнал такъв бе, човек?
— Т’ва не беше обикновено нещо, Арч. Те не се опитаха да застрелят никой, освен Меън, щот’ предполагам той б… б… беше стрелял по тях. Изгърмяха си сичките говна вътре, можеха да ни избият, да вземат всичко, но не го направиха. Като предупреждение, един вид.
— Предупреждение ли? К’во искаш да кажеш, ат-ти го начукам, с това предупреждение?
— Имаха хора и вътре, и отвън. Сплашиха ни. Казаха, че „Ню Лотс“ е техен и да се махаме на майната си, щот’ другия път ще ни гръ… гръ… гръмнат мозъците.
— Чакай малко. Чакай малко. Кои са „те“?
— Не знам бе, човек. Няк’ви шибани инициали.
— Няк’ви к’во?
— Инициали. Нещо кат’ Ем… Ем… Ем Ес Джий или М-2, не знам. Няк’ви такива глупости.
— И ни казват на нас да вървим на майната си?
— Да.
— С какво са ни ударили?
— Елис каза, че били тек-9 и глокове. Гов… гов… говняна камара патрони, човече!
— Това са оръжия на банди с дрога.
— Да, ама това не беше банда с дрога, Арчи. Не убиха никой. А бяха покрили всички ни, човече. Хората в Ямата. Упътвачите. Постовете на покрива. Можеха да избият всички, но не го направиха. Само казаха: „Да ви няма!“.
— Аха, окей, схванах — каза Арчи.
— Разбра ли? Кои са тия типове, да им го начукам?
— Ти би трябвало да знаеш това, педераст. Някой си изважда патлак и казва на мен и на моите хора да се разкараме. Ти би трябвало да знаеш.
— Да бе, човек, знам. З… з… знам това.
— Не, не знаеш, да ти го начукам аз! Това е белята. Сега вдигаш всички, които могат да ходят. Събираш ги в магазина. Гледай Малкия Марвин да е там. Той е помощникът по операцията, нали?
— Да.
— А ти трябва да си организаторът, нали? Така. Събери хора, фургони, всичките си шибани неща. Взимам душ, обличам се и тръгвам към вас, лайна такива.
Арчи тресна слушалката на вилката и се изтегна в леглото. Дълбока бръчка беляза иначе хубавото му, тъмнокожо лице. Той погали тънките мустаци, украсяващи горната му устна, и козята си брадичка.