Асансьорът пристигна и вратите се отвориха. Де Лука набута Шоу в клетката, пристъпи след него и изрева:
— Млъкни!
Вратите се затвориха и Де Лука се извърна към него.
— Шоу, ти си прав. Добре, прав си.
Гневът му тутакси утихна.
— Имаш ли нещо, детектив? Някакви следи? Каквото и да е?
— Аз н… Не знам. Може би. Не е много.
Де Лука бръкна в джоба си и извади карта и връзка ключове. Подаде ги на Шоу.
— Колата ми е на паркинга. Вземи я. Картата е пропуск за него. Второ ниво под партера. Мястото е обозначено.
Вратите на асансьора се отвориха. Шоу излезе навън.
— Тръгвай и направи каквото можеш.
50.
— Хайде, кучко! Събуди се!
Арчи Рейнолдс зашлеви Джъстин Бъртън през лицето.
Болката я върна в съзнание. Бодежът, който усети, когато вдиша, я накара напълно да дойде на себе си.
— Ставай, мамка ти!
Арчи я повлече за китката по пода на фургона за химическо чистене и я измъкна на улицата. Тя се пльосна на настилката, натърти бедрото си и ожули коляно.
Той пристъпи към нея и я изрита злобно.
— Казах, ставай, мамка ти!
Едно жълто такси беше паркирано до фургона за химическо чистене, с работещ двигател и отворена задна врата. Джъстин се олюля, мъчейки се да се изправи, но се свлече на колене.
— Ставай и влизай в таксито!
Тя усети как Арчи я изрита отзад и я отпрати към отворената врата. Вдигна ръце, за да омекоти удара, но не можа да предпази лицето си от стоманения ръб. За миг й причерня, после болката я върна в съзнание.
— Лягай на пода!
Преди да успее да се подчини, той я бутна между седалките и затръшна задната врата.
— Стой долу! И не се опитвай да се изправяш или да викаш, мамка ти!
Арчи подкара, а Джъстин остана да лежи по гръб долу, безпомощна над трансмисията на таксито, затиснала вързаните си ръце. Помъчи се да седне. Таксито се натресе в бабуна и тя нададе остър писък.
Изви се леко настрани и изпъшка от болка при следващото друсване.
Чу как Арчи набира номер на клетъчния си телефон. Престана да се бори, легна кротко и се помъчи да чуе разговора.
— Дайте ми да говоря с него! Веднага! — Минаха по-малко от пет секунди, преди да продължи: — Взе ли парите? Добре. Намери ли онова ченге? Добре. Предай му шибаните пари и го подготви. Ще ти кажа къде да ги донесе.
Тя чу леко бибипкане. Арчи бе изключил телефона.
Таксито внезапно сви встрани и спря. Задната врата се отвори.
Първият ритник се стовари в темето й. Последваха още в раменете, лицето и гърдите. С вързани на гърба ръце, беше напълно безпомощна да се предпази.
— Сега ще трябва да научиш един шибан урок, кучко. Ще си седиш на задника кротко и ще си държиш устичката затворена, докато аз не ти кажа да проговориш.
Почти всяка негова дума беше придружена с ритник.
— Разбра ли ме, а, кучко?
— Да, да — изхлипа тя.
— Извъртиш ли ми номер, убивам те на място! Схвана ли?
— Да.
— И само как ще те убия! Ти прецака работата. Заради теб започнаха всички тия говна. Така че млъквай, мамка ти, и престани да шаваш!
— Съжалявам…
— Да знаеш само как ще има да съжаляваш.
Когато Арчи престана да я рита, Джъстин почти бе изгубила съзнание.
— Сега ставай, мамка ти, и седни на задната седалка с наведена глава или ще те пребия до смърт.
Толкова я болеше, че не успя да помръдне.
— Ставай! — изрева той.
Тя успя някак да се намести на задната седалка, сгуши се и се предаде на болката, макар да не смееше да заплаче.
Беше й счупил носа. Дясното й око бе започнало да се подува и да се затваря. Две ребра на гърба й бяха счупени, а челюстта й като че ли беше разместена.
Ако можеше да избира, би предпочела да умре. Но и това нямаше да смири гнева, който предизвикваше у Арчи. Джъстин се бе превърнала в олицетворение на всичко, което той мразеше. Беше чернокожа личност, в каквато той не можеше да се превърне. Беше привилегирована, образована, защитена и с достатъчно власт, за да може да му отнеме всичко, за което се бе борил и за което бе убивал. И отгоре на всичко беше жена.
Арчи Рейнолдс щеше да мрази Джъстин Бъртън, дори и след смъртта й. Щеше да я мрази чак в гроба й, че и в отвъдното.