Когато го извлече под лампите на Ямата, Арчи се свести. Помъчи се да стъпи на крака, но Шоу продължи да го тегли, като не го остави да се изправи.
Добраха се до средата на Ямата и детективът го пусна. Онзи се превъртя върху асфалта и се изправи на едно коляно, мъчейки се да вдиша през отеклия си гръклян, закашля се и се задави от кръвта, която продължаваше да се лее от носа му. Със закопчани отзад ръце той с мъка се изправи. Тълпата започнала приижда. Някой хвърли камък, който го улучи в рамото. Той се обърна и изръмжа:
— Назад!
Някой се изхрачи в него, една жена се спусна и издра лицето му. Той понечи да я изрита, но тя се отдръпна невредима.
— Застреляй ме, шибалник! Ти, ченге такова, дръпни шибания спусък! — изрева Арчи.
Шоу му хвърли последен поглед, обърна се и си тръгна. Зад гърба му сякаш избухна ураган — юмручни удари, ритници, свистене на ножове. Чу се писъкът на Арчи. Шоу продължи да се отдалечава. Едва сега си даде сметка, че можеше и да не успее. Изведнъж всичкото заболя. А после усети Джъстин до себе си и я прихвана през кръста. Двамата се облегнаха един на друг, затътриха крака към желязната порта.
Полицейски сирени изпълниха нощния въздух.
Първите патрулни коли вече пристигаха. Един хеликоптер закръжи в небето над Ямата, насочил ярките си светлини към голямата площадка и люлеещата се маса от хора, струпани около Арчи.
Когато Шоу и Джъстин се добраха до портата, някой поднесе запалена клечка кибрит към прогизналите от бензин дрехи на Арчи. Докато Шоу излезе от „Ню Лотс“, обитателите му бяха превърнали Арчи Рейнолдс в кървава, полуобгоряла маса плът.
Епилог
В следващите три дни Лойд Шоу понесе търпеливо констатациите на докторите, които се изредиха да обясняват какъв късмет е имал, че е оживял. Полицейското началство проведе пет разпита с него. Накрая им заяви, че това е всичко, което могат да научат от него, и пое към своето ателие в Масачузетс.
Преди да си замине, Шоу отиде на погребението на Джеймс Спърлинг заедно с Орестъс Мейсън, Антъни Импелитери и Уолтър Уонг. Мейсън изглеждаше добре, отслабнал с близо пет килограма, докато се възстановяваше. Импелитери пък изглеждаше страховито с превръзка на окото и с бастун. Уолтър като че ли най-бързо се бе възстановил, макар да бе малко по-разсеян от обичайното.
Шефът на детективите, Албърт де Лука, беше дал дума на Шоу, че смята да спази своята част от уговорката, но никой от мъжете не заговори за това. След погребението те си стиснаха ръцете, определиха си дата за обща вечеря след месец, смятайки, че този срок ще бъде достатъчен, за да могат спокойно да осмислят преживяното.
Шоу се върна към рисуването и любимия си „Джак Даниълс“. Уискито беше добро, но червеният цвят на платната дразнеше очите му. Започна да мисли в сиво, кафяво и черно.
Пет дни след като бе пристигнал в ателието, телефонът иззвъня. Шоу остави телефонния секретар да запише обаждането, но когато чу гласа на Джъстин, грабна слушалката.
Тя му съобщи, че се намира на автобусната спирка в Хартфорд и го попита дали не би могъл да я вземе оттам. Нямаше представа как да стигне до „плевнята“ му.
Шоу я намери да го чака на автобусната спирка. Шал покриваше главата й и по-голямата част от лицето, а слънчеви очила скриваха очите. Той се постара да бъде много внимателен с първата прегръдка и целувка. И с всичко останало след това.
Почти не продумаха на път към ателието. А когато пристигнаха, говориха за всичко друго, но не и за „Ню Лотс“. Стараеха се просто да бъдат милостиви един с друг.
Джъстин излизаше на дълги разходки с черния лабрадор на госпожа Макгъвърн. Старата дама понякога идваше да чисти — грижлива и внимателна в старанието си да не нарушава уединението им.
Когато се спуснеше нощта, Шоу си пийваше доста за разлика от Джъстин, след което се отдаваха на дълги и нежни ласки. Поради раните й, Шоу трябваше да бъде много нежен с нея, от което сексът ставаше някак по-наситен, по-чувствен, а удовлетворението — по-голямо.
Бяха оцелели. И използваха всяка възможност да си дарят взаимно удоволствие.
Болезнените отоци по кадифената иначе кожа на Джъстин късаха сърцето на Шоу, въпреки че чувствата му към нея преливаха отвъд всичко, което бе изпитвал някога.