Беше преминал през Садъл Брук, Ню Джърси, район осеян предимно с дървета и къщи, през Бронкс, доминиран от многоетажни жилищни сгради и през Куинс, смесица от двете. Сега навлезе в Браунсвил, в по-голямата част на който нямаше нищо друго, освен дълги редици боклуци и камари зидария, прекъсвани от постройки, полуразрушени и необитаеми, и опустошени от пожари. Къщите, апартаментите и търговските сгради, които бяха все още използваеми, бяха до такава степен излющени и порутени, че приличаха на гротескни бордеи, в рязък контраст със сърцето на града.
Много мизерия имаше в Браунсвил, и най-вече мизерен бе животът. Гневни групички млади мъже, струпани сред боклуците и отломките, застанали пред входовете на пиянски бърлоги, павилиони за вестници или станции на метрото. Или шетащи банди, в търсене на неизвестно какво сред тази пълна пустош и разруха.
Веднага щом Арчи подкара по улиците на Браунсвил, той включи радиото на 106 и натисна бутона на мигачите три пъти. Скрита вратичка, вградена в шофьорската врата щракна и се отвори. Той погледна вътре, за да се увери, че зареденият таурус 40-ти калибър РТ 101 си е на мястото, лесен за измъкване. Пистолетът се побираше спокойно във вратата на колата, но пълнителят му събираше дванадесет патрона, които Арчи можеше да изстреля в лицето на всеки тъпак, комуто би могло да хрумне да тръгне с рамо напред към сааба откъм уличната лампа и да се опита да отнеме бляскавата кола на този човек от средната класа. В края на краищата, не всеки можеше да знае, че в колата се вози самият Арчи Ар.
Арчи зави в страничната уличка, минаваща покрай надземните релси на Канарси. Уличната лампа с висока интензивност, предназначена да осветява целия район, отдавна беше счупена и сега единствената светлина, която се процеждаше наоколо, беше сивкавият предутринен светлик, под който всичко наоколо изглеждаше още по-мръсно и окаяно от обикновено.
Един от бандата на Арчи, мършав чернокож младеж от Ямайка, пуснал дълги тънки плитки, носени от растафарианите7, стърчеше облегнат на вратата на автосервиза, намиращ се на уличката. Когато съгледа черния сааб да се задава, той почука два пъти по нагънатата като хармоника желязна врата и тя започна бавно да се издига нагоре, за да може Арчи да вкара колата.
В приземния етаж на сервиза се виждаха няколко разглобени за ремонт и дооборудване коли, в това число две, които бандата използваше за превоз на оръжие и дрога. Коли, които бяха разглобени и след това отново сглобени с тайници по пода, страничните панели, под задната седалка и вътре в багажника. Отварянето на тези скрити кухини изискваше поредица от сложни операции, подобни на тези в сааба на Арчи. Настройване на радиото на някоя тайна честота, превъртане на ключа в ключалките на вратите, превключване на мигачите.
В добавка към колите, из сервиза се шляеха шестнадесет членове на бандата, редовната сбирщина от сърдити млади чернокожи, избрали по-кратката кариера на пласьори на прах. Пълно беше със златни зъби и бижута, плитки, татуировки, тъмни очила, торбести дрехи „Пфат“, и бутилки малцово уиски, задължителното питие на уважаваща себе си банда, занимаваща се с кока. Но Сините тапи се отличаваха от други наркобанди по степента на своята порочност и жестокост. Почти всички, с изключение на двама от младите чернокожи, сбрани в сервиза, имаха поне едно убийство зад гърба си. Всяко от шестнадесетте лица имаше мрачен, намусен и агресивен вид, като че ли непрекъснато им се налагаше да си доказват един на друг колко са лоши.
Никой от тези убийци не изглеждаше особено щастлив, че се налага да бъде тук, в сервиза. Особено Малкия Марвин, който странеше в известна степен от останалите.
Реджи Шантавия стърчеше насред сервиза, облечен в обичайния си стил: черна плетена шапка с логото на „Нюйоркските дребосъци“, суичър, торбести панталони цвят каки и черни кубинки. Реджи рядко се усмихваше и говореше малко, прикривайки по този начин липсващия си преден зъб и свирепото си заекване. Реджи си беше спечелил прозвището Шантавия с това, че беше пребил седем души, двама от които предадоха богу дух за това, че си бяха позволили да му се подиграват за заекването му.
Вече никой в Браунсвил не се смееше на Реджи Шантавия.
Арчи излезе от своя сааб и Реджи Шантавия му връчи 22-калибров берета, модел 21 А, с къса цев, смъртоносно малко оръжие, тежащо малко повече от двеста грама. Всеки член на бандата би казал, че това оръжие е твърде дребно за един уважаващ себе си главорез, но опитът беше научил Арчи какво могат да направят малките куршуми, изстреляни в едно човешко тяло.
7
Растафарианизъм — войнствен религиозен култ, произхождащ от Ямайка, според който Африка е обетованата земя, в която всички негри ще се върнат някой ден. — Б.ред.