Но сега, в неделята, откакто от отдела му бяха наредили да не се връща, Шоу не усещаше никакво облекчение. Обичайният яд и негодувание. Всъщност, негодуваше още повече. Сега разбираше, че не е достатъчно добър дори за един от техните миризливи понеделници.
Шоу пусна четката в кутията от кафе, пълна с разредител за боя, отиде до кухненския бокс и си напълни чаша с четири пръста „Джак Даниълс“.
И за пореден път си каза всичко да върви по дяволите.
Юсеф Х им беше описал един изключително брутален и същевременно невероятно ефикасен план. Успехът му зависеше от точния разчет на времето и достоверността на информацията, която Юсеф бе събрал. Рахман Абдул Х беше убеден, че информацията на Юсеф е точна. В края на краищата, кой по-успешно би могъл да събере информация за деянията на една банда, пласираща дрога в гетото, отколкото бивши чернокожи затворници, много от които се бяха занимавали точно с такава престъпна дейност в също такива квартали? Що се отнася до разчета на времето, за това той разчиташе единствено на себе си и на волята на Аллаха.
В шест часа, понеделник заранта, тъмната уличка, където се намираше автосервизът на Сините тапи, беше тиха. Както обикновено, двама души от бандата пазеха отвън. Един от тях, длъгнест младеж с неприятен цвят на кожата и още по-неприятен характер, на име Нелсън, се беше облегнал на тухлената стена до голямата метална гаражна врата. Другият пазач, набит тип с телосложение на щангист, на име Бийл, седеше на стъпалото, водещо към малката входна врата до гаража. Бийл беше гушнал в скута си зареден узи. Двамата мъже бяха нащрек, знаейки, че товарът ще пристигне скоро.
Един уличен пес се показа откъм западния край на уличката, куцукайки към тях. Десетина метра преди кучето да стигне до двамата пазачи, то вдигна главата си във въздуха, задуши, след което рязко се обърна и изчезна между две порутени здания.
Зад тях, на издигнатата до уличното ниво платформа, вагоните на метрото по линията Канарси спряха на спирка „Ню Лотс“. Старите релси изтътнаха под стоманените колелета и скърцащи спирачки.
Загледани в кучето и вагоните, пазачите не видяха прегърбения скитник, който се зададе по уличката откъм западния край. Беше облечен в непромокаема мушама, цялата в петна и мръсотия, като че ли са му били необходими години, докато успее да я приведе в толкова окаян вид. Долната част на дрехата беше съвсем дрипава. Под дъждобрана бездомникът носеше мръсен суичър с качулка, въпреки топлата априлска утрин. Скитникът дърпаше след себе си разнебитена количка за амбулантна търговия, отрупана с всевъзможни боклуци: метален кафез за мляко, парчета желязна тръба, черен найлонов чувал, пълен с кутии от консерви, други найлонови торби, пристегнати с шнур, стар, навит на руло юрган.
Нелсън го забеляза пръв. Той се ухили на тази човешка отрепка, поредният несретник в Браунсвил, тръгнал да събира никому ненужни боклуци в задънена уличка.
Стиснал автомата в скута си, Бийл процеди:
— Иди кажи на оня дърт педераст да се маха на майната си от тука. Не го искам да минава край мен да му мириша пикнята.
— К’во те кара да мислиш, че аз искам да мине покрай мен?
— Айде. Иди му кажи.
Мърморейки под нос, Нелсън се отдалечи. Скитникът се бе спрял до стената на една изоставена сграда и опипваше по ръбовете парче ламарина, заковано напречно на разнебитен прозорец. Изглежда се мъчеше да измисли как да го отпори, за да го прибави към колекцията си в количката.
— Ей, старче! — изрева Нелсън.
Скитникът продължаваше да оглежда парчето ламарина.
Нелсън измъкна патлака си и пристъпи към него.
— Ей! На теб говоря.
Нелсън беше съкратил разстоянието до пет метра и продължаваше да се приближава.
— Ей! Глух ли си?
Най-после скитникът се обърна.
— Върви на майната си, човече.
— Какво?
Нелсън вдигна патлака, прицелвайки се в скитника и приближавайки се достатъчно, за да може да насочи дулото точно срещу мръсното лице, скрито под качулката на суичъра. Той опъна напред ръката си с пистолета, но задържа глава назад, за да избегне вонята.
— Казах…
Така и не успя да види бухалката, измъкната изпод мръсната мушама на Рахман Абдул Х. Успя само да мерне замахването, преди дървото да разбие лявата страна на черепа му и да счупи очната му кухина. Миг на силна болка и всичко пред очите му стана черно.