Шоу се извърна и забеляза колата, тръгнала към него. Дори от разстояние едно градско каре можеше да чуе гръмката музика… Гангстерски рап. С онзи характерен кънтящ и тътнещ бас и гневния, безсмислен речитатив.
Шоу поклати глава. Що за невъобразима идиотщина беше това, по дяволите? Да дъни така, зацикляйки по един и същ начин.
С приближаването на колата музиката загърмя толкова силно, басът забоботи толкова издълбоко, че Шоу направо усети как звуковите вълни завибрираха в гърдите му. Шибана тъпотия, помисли си той.
Колата мина покрай него и три тъмни лица го зяпнаха, провокирайки го да реагира по някакъв начин.
Дощя му се да им изкрещи: „Ей, изключете това шибано парче!“. Не го направи, но думите прозвучаха в главата му. А когато го зяпнаха в лицето, Шоу не извърна поглед, нито сведе очи. Вдигна брадичка и непокорно се втренчи в заплашителните черни лица. А наум си каза: „Да ви го начукам, задници такива“. Посред нощ, сам, по улиците на Флетбуш.
2.
На по-малко от два километра от района, в който Шоу крачеше, взирайки се гневно към отминаващата гърмяща кутия, шестима брадати чернокожи, надянали на главите си плетени шапки, стояха в подножието на тъмно стълбище в сграда „А“ на състоящия се от пет сгради жилищен комплекс, наречен апартаменти „Ню Лотс“, който се намираше на Рокауей авеню, в Браунсвил, Бруклин.
Всеки от шестимата мъже беше заел отделно стъпало. На най-високото стоеше бивш затворник на име Уолтър Харис, който бе сменил името си на Рахман Абдул Х по време на последното си пребиваване в затвора „Осининг“ в северната част на щата Ню Йорк. Приемането на исляма изискваше от него да промени името си и целия си живот.
Петимата мъже, застанали зад Рахман Абдул Х, също бяха мюсюлмани. Рахман знаеше мюсюлманските им имена, но ги възприемаше просто като „стрелци“. Когато Рахман си представяше всеки от тях поотделно, мислеше по-скоро за това как стреляха с оръжията си, отколкото за имената и лицата им. Ефрам стреляше непоколебимо, но винаги потрепваше при отката. Ахман, дребен мъж, прилагаше хватка с две ръце, за да компенсира ниския си ръст. Абдул, Махмуд, Сули… Рахман си представяше всеки от стрелците според начина, по който използваше пистолета си.
Точно тази априлска нощ, Рахман беше снабдил всеки от стрелците с различно оръжие. Тримата, застанали точно зад него, стискаха автоматични пистолети тек 9. Следващите двама държаха полуавтоматични глок 17, калибър 9 мм. Самият Рахман беше единственият достатъчно силен, за да стреля с една ръка, и беше стиснал в десницата си мощен магнум 50 „Дезърт Ийгъл“3. Всички оръжия бяха заредени с нови пълнители. Всеки от мъжете разполагаше и с резервен.
Рахман се обърна, за да огледа още веднъж, за последно стрелците си, но тясното, неосветено стълбище беше твърде тъмно, за да се види нещо, освен неразличимите им, слели се със сенките силуети. Най-сетне реши, че са готови, след като чу и последният от мъжете да зарежда патрон в цевта.
След като пистолетите прищракаха, Рахман ги поведе бавно нагоре по стълбите. Насочи се към четвъртия етаж, но докато той и стрелците му стигнат до площадката на втория, бученето на кръвта в ушите му попречи да чува добре прокрадващите се стъпки на онези зад него. Кръвта тътнеше в тъпанчетата му не само заради това, че се изкачваше нагоре по стълби. Последният затворнически лекар беше нарекъл това „хипертензия“.
— Какво е хипертензия? — го бе попитал Рахман.
— Свръхнапрежение или казано иначе — краткотрайно повишаване на кръвното налягане.
Поредните отровни думи на белия дявол, с които се опитваше да го омаломощи. Рахман бе пренебрегнал съветите на доктора, точно както беше пренебрегвал и мнението на всички други затворнически доктори, които го бяха преглеждали по време на пребиваванията му из цялата затворническа система на Ню Йорк — в „Синг-Синг“, „Атика“, „Райкърс“, и все така назад във времето, чак до Центъра за задържане на малолетни в Спофорд, в който бе попаднал на шестнадесет години.
Сега Рахман си спомни думата „хипертензия“. Повишено кръвно налягане. Нямаше нужда от доктор, за да му казват, че животът в един нюйоркски затвор причинява не просто напрежение, а свръхнапрежение. Това, което изпитваше сега в тъмнината, с петимата стрелци, следващи го плътно, с автоматични оръжия, притиснати до бедрата, с ръце на перилата, изкачващи се предпазливо по тъмното стълбище, готови да извършат това, което се канеха да извършат… надминаваше всякакво напрежение.