Де Лука не си направи труда да увери Шоу в противното.
— И не само това. Вие всъщност ми казвате, че можете да ме отървете от цялата тази неприятност. От историята с вътрешното следствие и от онзи задник, заместник-прокурорът Джонсън, от всичко.
— Смяташ ли, че някой прокурор би имал успех без съдействието на детективския отдел? Смяташ ли, че той може да ме притеснява?
— Не.
— Тогава?
— Тогава какво искате от мен? — попита Шоу.
Де Лука се облегна назад, вдигна своята Ел Рей, дръпна, примигна и изпусна кръгче дим. Издърпа стола си от писалището, извърна се странично и запафка замислено. Кръстоса крака и разсеяно завъртя глезена си обратно на часовниковата стрелка.
След което промълви, по-скоро на себе си, отколкото на Шоу:
— Много по-лесно е да работиш с умни хора. Винаги съм го казвал.
Докато Де Лука въртеше стъпалото си, Шоу хвърли поглед на подметката на обувката му. По нея не личаха почти никакви драскотини. Като че ли Де Лука прекарваше цялото си време стъпвайки върху килими. Това порази Шоу, такъв живот на завет за един полицай? Но не беше се отразил на способността на Де Лука да постави Шоу точно там, където искаше.
— Значи се споразумяваме, че, първо — аз знам за теб повече, отколкото ти самият знаеш за себе си, и второ — че контролирам съдбата ти. — Де Лука се извъртя в стола си и отново погледна Шоу в очите. — Ясно ли е?
— Ясно.
— Съгласен ли си също така да ми помогнеш, за да не ти причиня тези ужасни неща, които ще ти гарантират живот в бедност и все по-растяща мизерия?
— Да. Стига. Това да не означава, че ще ме пратите в затвора? По-скоро беден навън, отколкото каквото и да било вътре.
— Това определено не влиза в намеренията ми. Ни най-малко не искам да те видя в затвора. Възнамерявам да поискам от теб да извършиш нещо съвсем в реда на нещата, а как точно ще го свършиш, си е твоя работа. Някой друг завой можеш да съкратиш. Ще те прикривам, доколкото е възможно, но очевидно не мога да ти гарантирам всичко. Ако отидеш твърде далеч, ще трябва сам да си поемеш последствията. Още ли си съгласен?
— Да.
— Сега искаш ли да ми кажеш „майната ти“ и да си тръгнеш?
— Не.
— Добре. Тогава трябва да ме изслушаш.
17.
Албърт де Лука заговори без прекъсване, безпристрастно, излагайки историята, сякаш диктуваше факти на стенограф, въпреки че най-лошото, кръвопролитието в щаба на Сините тапи, се беше случило едва тази сутрин. Дърпаше от кубинската си пура, пускаше облачета дим и описваше с подробности битието на една общност, намираща се в процес на пълна деградация.
Шоу седеше и го слушаше, без да го прекъсва, мъчейки се да си представи жилищния комплекс „Ню Лотс“, бандата пласьори на кокаин, наречени Сините тапи. През годините в полицията беше изпаднал в достатъчно ситуации с наркотрафиканти, така че можеше да си представи онова, което описваше Де Лука, но му беше трудно да разбере защо шефът на детективите проявяваше толкова особен интерес към случая. Докато Де Лука говореше, Шоу се помъчи да отгатне. Дали от фирмата, която стопанисваше комплекса, не идваха дарения по политическа линия? Дали просто защото толкова много трупове падаха в Браунсвил? Дали пресата не беше раздухала нещата?
Когато Де Лука случайно спомена, че жената, ранена в общинския център се казва Джъстин Бъртън, Шоу зададе първия си въпрос.
— Бъртън ли казахте?
— Да.
— За онзи Бъртън ли става въпрос? Говорите за дъщерята на полицейския шеф?
Де Лука кимна.
Шоу се облегна на стола си и се намръщи.
— По дяволите! Значи за това седя тук? За това заплашвате да съсипете живота ми, защото тази шибана полицейска щерка си е порязала брадичката?
Де Лука отмина реакцията на Шоу, без да коментира.
— Това е само едно от нещата. Полицейският шеф, естествено, е обезпокоен.
— Тогава защо просто не каже на дъщеря си да се махне оттам? Какво, по дяволите, прави тя в Браунсвил?
— Може би се опитва да помогне на някои хора? Какво има, детектив, нима не смятате, че тя би трябвало да помогне на хора, които имат нужда от това?
— Не, ако е заплашена да бъде убита, докато го прави. Звучи все едно че е попаднала в зона на бойни действия.
— Това не е ново. Смъртността в този район от години е като в зона на бойни действия.