Една от обитателките, похабена жена със стъклен поглед, която пушеше без прекъсване почти от две денонощия, работеше в бърлогата за дрога. Някога на млади години, преди да загуби девет килограма от теглото си и зъбите й да се разклатят до един, кожата й да добие тинест цвят, а косата й да заприлича на мръсна кафеникавосива вълна, тя беше привлекателна млада жена. Дори в тази нощ тя някак си успяваше да докара усмивка на устните си, но не това беше главната атракция. Главната атракция беше разкопчаната й блуза и липсата на сутиен под нея.
Беше свършила парите в един момент от пиршеството и продължи да финансира навика си, предлагайки орален секс за пет долара. Мушкаше се на колене между краката на всеки наркоман, който й позволеше и оставаше коленичила така, галейки бедрата му, усмихвайки му се и оголвайки гърдите си, за да може лесно да ги гали, докато тя леко обхващаше гениталиите му и нежно шепнеше полагащите се в такива случаи цветисти сексуални подкани, молейки го междувременно за нейните пет долара, описвайки какво точно ще му направи и колко гот ще му бъде, и колко го иска в устата си. Оставаше ги да сграбчат гърдите й и да стискат връхчетата им, колкото и да я болеше. Всичко, което можеше да ги задължи. Искаше им само по пет, а някои от мъжете я избутваха настрана, след като злоупотребяха с нея толкова дълго, колкото тя или пък те самите можеха да издържат. Но други й даваха пари. Кога по пет, кога по един долар. И щом изсмучеше достатъчно, за да събере поредните десет долара, тя ги превръщаше в прах и засмукваше лулата с кока с ужасяваща страст.
Рахман не знаеше за жената, обслужваща вертепа, но добре познаваше мизерията, в която кокаинът я бе хвърлил. И когато чу асансьорът да се отваря вътре в коридора, той знаеше, че почти е настъпил моментът да се сложи край на тази мизерия. За нея и за всички останали в „Ню Лотс“. Поне за тази нощ.
Джон Х пристъпи извън асансьора и се усмихна на Елис. Елис не му отвърна със същото. Никой не се усмихваше, когато виждаше Джон Х. Подобно на себеподобните си, той имаше брада, но в неговия случай брадата служеше да прикрива сипаничавата му кожа и да намали неприятното впечатление от подчертано издадената му долна устна, показваща ред проядени зъби. Не стигаше това, но Джон Х бе по-едър от Елис, което означаваше много едър. Елис не харесваше типове с ръста и поведението на Джон Х и като нищо можеше да измъкне патлака си в секундата, в която видя Джон Х, но Джон Х влизаше и излизаше от „Ню Лотс“ твърде често, за да си купува прах, така че Елис бе свикнал. Елис просто протегна ръка за парите.
За лош късмет на Елис, този път нещата се оказаха по-различни.
Когато Джон Х излезе от асансьора, той сграбчи Елис за гърлото с огромната си лява ръка, и напъха дългоцевен револвер 38 калибър достатъчно дълбоко в зейналата му уста, за да го задави.
След като дулото на дългата цев опря дъното на гърлото на Елис, Джон Х завъртя охранителя и го опря в стената до асансьора. Елис инстинктивно сграбчи китката на Джон Х, но когато той понечи да дръпне спусъка, замръзна. Джон Х приближи широкото си, противно, сипаничаво лице с обратна захапка до това на Елис и само продължи да му кима, все едно че му казваше: „Така, така. Само не мърдай. Не мърдай и аз няма да натисна спусъка и да ти пръсна черепа“.
Рахман беше чул това, което очакваше — шума на спиращия асансьор и Елис, давещ се от дулото на пистолета, което беше налапал.
Той бутна рязко вратата и бързо закрачи по сумрачния коридор, придвижвайки се бързо към външната стена на двата съседни апартамента. Другите го последваха, докато надигаше своя „Пустинен орел“, след което изстреля три гръмки заряда. Висококалибровите взривове оглушиха всички в коридора.
Елис се сепна при кънтящите изстрели, сякаш се зачуди защо, по дяволите, се стреля, след като в коридора се намираха само той и Джон Х.
Но Рахман не стреляше по хора. Не, той стреляше в стените. Три изстрела отвориха три дупки — една в иззиданата от блокчета сгурия стена, една във входната врата на апартамента за продажби и трета в стената на стаята за пушене.
Взривяващите се стени и врата произведоха желаното въздействие над хората вътре. Те изпопадаха, все едно че са ги улучили. Ако можеха да се заврат под повърхността на твърдия под, щяха да го сторят. Един от Сините тапи, седнал до стъклена маса, който претегляше дозите прах и броеше пари, се свря под масата толкова бързо, че закачи ръба й с челото си и стъклото му разпра рана от веждата до темето.