Когато Лойд Шоу и Орестъс Мейсън се върнаха в Седемдесет и трети участък, след като се оправиха с Елард Уоткинс, беше почти единадесет. Тони Импелитери и Джеймс Спърлинг седяха на бюрата си и преглеждаха разпечатките със списък на стотици талони за паркиране. Двата екипа бяха работили усилено в продължение на почти единадесет часа. Уолтър Уонг беше започнал веднага след като бяха вечеряли в понеделник. На него пък му се събираха почти тридесет часа.
Уолтър продължаваше да трака безпомощно по клавиатурата на своя централен процесор взирайки се в екрана, очакващ информацията да потече обратно към него, но изглежда беше стигнал до предела на възможностите си.
Малкият кабинет миришеше на пица „пеперони“ и цигарен дим.
Импелитери отпиваше от бутилката си „Будвайзер“ и добавяше своята дан към цигарения дим, който се стелеше на талази в затвореното помещение.
Шоу измъкна една топла бира от пакета шесторка на бюрото на Импелитери и поиска цигара.
Импелитери му подаде пакета, без да откъсва очи от разпечатката.
— Почти го намерихме — промърмори той.
— Какво сте намерили? — попита Шоу.
— Местоположението на Реджи Шантавия. Открихме, че кара зелен джип чероки. Уолтър Магьосникът откри проклетия му номер.
— Как го постигнахте?
Уолтър изчурулика от мястото си:
— Аз мога всичко.
— Нямаш си представа колко много Уилсъновци с джипове има в скапания Ню Йорк Сити — додаде Импелитери.
— Но само един регистриран на името на Милдред Уилсън — важно произнесе Спърлинг.
— Този пък кой е? — попита Мейсън.
— Мулатката Мили, сестрата на Реджи — отвърна Импелитери.
— И какво ви дава това?
— Не много, но като сравним този номер с къщите на неговите приятелки, правим удар.
— Търсите талони за паркиране? — попита повторно Мейсън.
— Аха. Намерихме две места. Едното е във Форт Грийн, другото на Мот Хейвън. Уолтър провери всеки талон за паркиране, издаден през последния месец в тези два района.
— И колко са те? — попита Мейсън.
— Не чак толкова много. Неколкостотин. Все едно, никой в тези шибани квартали не ги плаща. — Импелитери се изправи. — Бинго, имаме съвпадение! Какво ще кажете за това: Сто четиридесет и трета улица. Това е близо до спик13 кучката, която той чука, нали?
— Искаш да кажеш испаноговорещата жена, с която той има сексуални отношения при отсъствие на законен брак? — попита Спърлинг.
— Както и да е. Виж само, лицензен номер XVR шест седем девет. Зелен джип чероки. Регистриран на името на Милдред Уилсън. Два талона за паркиране на тази улица. Това е вашият Реджи, шибаният мулат, песът му разгонен.
— Там ли е колибката, в която се гушка с приятелката си? — попита Мейсън.
Импелитери прокара пръст по дребния шрифт с подробните данни от талоните за паркиране.
— Да, ето виж. Два талона за последните десет дни. И двата на една и съща улица. И двата издадени между осем и осем и половина заранта. Точно по времето, когато минават и издават талони за непозволено паркиране. Скапанякът е прекалено мързелив, за да стане и да си премести колата.
Спърлинг вдигна глава от разпечатката пред него.
— Намерих талон на същото превозно средство близо до онези общежития във Форт Грийн.
— Без майтап. По кое време?
— Тук се казва в десет часа преди обед. За паркиране в забранен участък.
— Вероятно върху пожарен кран? Скапаняк! Реджи е зает човек. Трябва да е в едно от тези две места. Имам чувството, че е в това. Той чука дупето в Бронкс една нощ, после мамчето на бебето си, Дарлийс, другата. Песът тича от явка на явка, за да избегне клопката и се скатава там. Двамата с детектив Спърлинг ще предприемем едно сутрешно посещение за добро утро.
— Справяте се чудесно. Нещо друго? — попита Шоу.
— Да, имаме нещо уредено. Ще поразлаем кучетата веднага щом спипаме тоя шибалник Реджи. Вие момчета имахте ли късмет?
— Преди няколко часа се докопахме до Елард Уоткинс — осведоми ги Мейсън.
— Без майтап. Гръмнахте ли го?
— Не — отвърна Мейсън. — Детектив Шоу доста се постара, но той избяга от къщата. Опита се да скочи на един покрив и се срина.
— Сринал се през покрива?
— Като снаряд, хвърлен отвисоко.
— Мамка му! Страхотно! Уби ли се тоя дебел задник?
— Все още не — каза Шоу. — Но е достатъчно поочукан, за да не създава проблеми известно време. Няма да бъде проблем дори и в затвора, в който ще го натикат.
Шоу погледна часовника си. Единадесет и тридесет. Беше време да прескочи до „Ню Лотс“ и да се види с Рахман. Предполагаше, че досега Леон Блум трябва да му се е обадил и искаше да види какво ще може да изкопчи от Рахман за Арчи.
— Уолтър, намери ли нещо повече за Арчи Рейнолдс?
Уонг потърка очи и каза:
— Всичко, което намерих, са заповедите за арестите му и един адрес някъде в Браунсвил, но се съмнявам, че ще го намерим там. Нищо повече. Никаква шофьорска книжка, никакви данни за кредитна карта, никаква регистрация на превозно средство. Обадих се за него в отдела за идентификация на криминално проявени, да видя дали могат да ни подадат някоя нишка, но досега не са ми отговорили. Обадих се също така на един познат от ФБР, който може да има достъп до информация, до която ние нямаме. И той не ми се е обадил още. Тази банда не е обект на разследване от страна на Службата за борба с наркотиците, доколкото разбирам. Прегледах данни от шест щата. Засега не съм открил нищо.
— Говорих с един мой познат от „Банди“ рано този следобед, докато обикаляхме — взе думата Импелитери.
— Той знае ли нещо?
— Нищо, което би ни помогнало да го намерим. Но тоя приятел стана много сериозен, когато му споменах името на фукльото Арчи.
— Защо?
— Каза, че никой не знае много за него. Каза, че не живее в квартала. Мести се ту тук, ту там. Не е от редовните махленски момчета. Роден е и е отраснал там. Познава всички в махалата, но изглежда не се задържа на едно място. Идва да си върти бизнеса, после изчезва. Но всеки в този квартал се страхува от този фукльо.
— Защо? — попита Мейсън.
— Щот’ тоя тип първо стреля и после задава въпроси. Няма никакви задръжки, когато реши да претрепе някого. Гледа на всеки като на противник. Дори на тези, които са на негова страна. Всеки става заподозрян, когато загуби стока или когато липсват пари. Убива за най-дребното нещо. По какъвто и да е повод. Просто убива всеки, който сбърка. Или заповядва да бъде убит. Не мога да обясня точно какво ми каза той, но е ясно, че Арчи Рейнолдс движи нещата си отвън. Не знам. Опасен фукльо. Ако намерите някое изречение против него и го докопате, моят съвет е да го гръмнете на секундата, когато го видите. Иначе има вероятност вие да пострадате първи.
Шоу не коментира информацията на Импелитери. Просто я преглътна и попита Уонг:
— Нещо за тоя негов екзекутор, Санчес?
— Тъкмо съм го подхванал. Ако е доминиканец, предполагам, че често влиза и излиза от страната. Повечето типове като него се прибират у дома си и се крият там, когато стане напечено. Затова сега работя по визи, паспорти и митнически контрол.
— А какво стана с оня Мелвин Мели Мел или както там, по дяволите, му беше името?
Уонг записа нещо в компютърния файл на диска, отпусна се на стола, потърка отново очи и се обърна към останалите.
— Говорих с някои от участъковите детективи, разследващи нападенията с коли и пукотевицата в „Ню Лотс“. Един от тях ми каза, че са хванали някаква диря, затова се съсредоточих над останалите.
— Окей. Умно. Съсредоточи се над другите. Чинията ти е фрашкана с тия типове. Може би хората от участъка ще направят нещо за нас.
— Да — каза Импелитери, — стига да могат да съберат петдесетина души да го обкръжат и да го спипат.