— Кажете ми какво искате.
Шоу веднага премина на темата.
— Искам Арчи Рейнолдс. И искам толкова от скапаняците, които работят за него, колкото мога да спипам. Искам списък с имена. Искам местонахождението им. — Той измъкна своя списък с водещи фигури от бандата на Сините тапи. — Искам да знам къде мога да намеря тези типове, като се почне от Арчи Рейнолдс. Къде преспиват. Къде пазаруват. Къде висят. Всяко място, където мога да ги намеря.
Рахман взе списъка и започна да го преглежда. Докато четеше имената, заговори:
— Арчи Рейнолдс не живее сред тези, които използва. Живее в Садъл Брук, Ню Джърси. Името на улицата е „Оук“ или „Мейпъл“. Не помня точно. Лицето, при което ще ви изпратя, ще ви даде точния адрес, но не мисля, че това ще ви помогне особено. Арчи едва ли ще се прибере у дома си. Не и сега. Не и докато всичко не свърши. Казаха ни, че напоследък се мотае по улиците, но всъщност никой не го е виждал. Преди да дойдем чухме, че се върти наоколо. Изпратих хора да го потърсят. Може да имаме късмет, но се съмнявам. Не се задържа дълго време на едно място.
— Кой е човекът, с когото искате да се срещна?
— Юсеф. Навън, две врати надясно. Няма да е зле да се отбиете там, след като си тръгнете оттук. Може да си е вкъщи. Може и да не е.
Рахман започна да пише някакъв адрес с изрядния си почерк в долната част на списъка, който му беше дал Шоу. Шоу видя номера на апартамента и си помисли, че Блум или може би фактът, че бяха разкарали Елард Уоткинс от улицата бе успял да му повлияе.
Каквато и да беше причината, на Шоу му беше все едно. Рахман му предлагаше достъп до информация. Информация, събрана от чернокожи. Бивши престъпници. Хора, които познаваха улицата и имаха достъп до хора, които Шоу и екипът му никога нямаше да могат да обработят. Информацията означаваше всичко. В момента, в който Шоу си помисли, че ще спечели тази битка, се чу взривът.
34.
И двамата разбраха за какво става дума. Лойд Шоу реши, че му прозвуча почти като бензина, който бе експлодирал в автосервиза на Сините тапи. Но този път пожарът бе избухнал в джамията на мюсюлманите.
Рахман Х пръв скочи на крака. Шоу се забави за секунда, за да грабне списъка, преди да се затича след него, после профуча през вратата, когато Рахман се спря, за да измъкне една карабина от килера до входа.
Докато взимаше по две стъпала наведнъж, Шоу си представи черни жени в мюсюлмански фереджета, прикриващи дечица с телата си. Това беше атаката, за която им бяха казвали, че е неизбежна. Това ги обединяваше и подчиняваше на дисциплината, която стриктно следваха. Пророчеството за Джихад, свещената война, се сбъдваше.
Когато Шоу отвори с трясък вратата на фоайето, чу разкъсващия лай на автоматична стрелба и после рева на мотоциклет. Още докато измъкваше двата си глока си даде сметка, че е немислим да се противопостави на автоматичните пистолети и пушки. Прегъна се на две, за да бъде по-малка мишена и се втурна към горящата джамия.
От постройката бълваше толкова гъст черен дим, че Шоу не можеше да види нищо около нея, но продължаваше да чува стрелбата и рева на мотора.
Огледа се за Мейсън и го забеляза на една пресечка от джамията. Лумналите пламъци очертаха едрия, масивен силует на Орестъс. Изведнъж мотоциклетът изрева по-силно и се понесе от пламъците точно срещу Мейсън.
Двама от въоръжените хора на Рахман преследваха мотоциклетиста, стреляйки с пистолети. Мейсън се оказа на пътя му. Или щеше да застреля моториста, или щеше да попадне под колелата на мощната му машина. Внезапно моторът закова спирачки и смени посоката. Мотористът, Санчес, измъкна автоматичен пистолет и изстреля няколко патрона към преследващите го мюсюлмани. Мейсън се прицели със своя зиг зауер и внимателно пусна два изстрела. Санчес се извърна и отправи нов залп по посока на Мейсън, който вече залягаше зад паркираната наблизо кола.
Шоу вдигна двете си оръжия, затича се към мотоциклета и започна да стреля по Санчес с двата глока. Даваше си сметка, че ще трябва да извади голям късмет, за да улучи наемния убиец от близо тридесет метра разстояние, и то докато тича, но единственото, което всъщност искаше да постигне, бе да му попречи да се обърне и да изпрати още куршуми по Мейсън. Шоу продължи да стреля, докато почти се изравни с Мейсън.
Санчес натика автоматичния си пистолет в якето, натисна скоростния педал на мотора и форсира машината. Между тях нямаше никого и Шоу продължи да стреля.
Мотористът натисна амбреажа и профуча през пламъците. Предното колело се надигна нагоре, после се сниши и той се понесе като фурия. Шоу прекрати стрелбата и почти моментално чу ужасяваща серия от пистолетни изстрели и заедно с тях лай на карабина. Обърна се и видя падащия Рахман и нечий силует, изправен над него, помпащ куршуми в тялото му.
Мейсън се бе изправил на коляно и вече се извръщаше към мъжа, стрелящ по Рахман. Той се прицели в него, тъкмо когато Шоу извъртя двата си глока, насочи ги и дръпна спусъците.
Убиецът вече беше драснал между жилищните сгради.
Мейсън вече се бе изправил и тичаше към Рахман. Бързата му реакция беше изненадваща за човек на неговата възраст и с неговите килограми. Шоу бързо го настигна. Мейсън знаеше, че оръжията на Шоу са почти празни и изрева:
— Погрижи се за Рахман! — и зави надясно.
Шоу се добра до Рахман тъкмо когато Мейсън достигна пространството между двете жилищни сгради, където беше изчезнал стрелецът.
Мейсън се опря на стената на сградата, за да се съвземе, после внимателно надникна и нахлу в процепа. Моментално в тухлената стена до него затрещяха куршуми. Той се дръпна назад, после протегна ръка и пусна два изстрела.
Шоу се сниши до Рахман, затъкна единия глок на кръста си и използва свободната си ръка, за да натика нов пълнител в другия.
Надвеси се да види дали Рахман все още диша. Удивително, но дишаше. Беше рухнал на паважа, облян в кръв, но несъмнено бе още жив. Изведнъж той изрева от гняв и болка. Беше понечил да се изправи седешком, стискайки карабината си. Изръмжа отново, мъчейки се да диша нормално и прошепна:
— Арчи! Това беше Арчи Рейнолдс.
Шоу го бутна да легне и процеди:
— Не мърдай! Не мърдай, мамка му, и недей да умираш.
Мейсън отново се извърна към пролуката между двете сгради и пусна още два изстрела, след което се завъртя обратно, когато ответния огън затрещя около него.
В един миг оръжието на Мейсън се оказа празно. Той го натика в кобура и посегна за резервното. Шоу изтича зад него и изрева:
— Рахман е още жив! Извикай линейка и подкрепление.
Шоу бутна Мейсън да се сниши към земята, надвеси се над него и изстреля четири изстрела в пролуката. После заобиколи Мейсън и се затича между двете сгради към една чупка в стената, която му предлагаше прикритие.
Зениците на Шоу се бяха свили от стрелбата, но все още можеше да различи подскачащата и тичаща фигура на петнадесетина метра от себе си. Понесе се към нея. Беше Арчи. Имаше преднина, но беше в полезрението му. На Шоу не му пукаше, че Арчи може да се обърне и да стреля в него. Не му пукаше от нищо. Единственото, което го интересуваше, беше да се приближи достатъчно, за да може да спре, да застане неподвижно и добре да се прицели. Да го застреля. Да го застреля в лицето или в гърба. Не му пукаше къде.
Шоу знаеше, че разполага с почти пълен пълнител, затова изстреля нови три патрона, прицелвайки се в широк периметър, докато бягаше, като се мъчеше да накара Арчи да се засуети и да се забави. Стараеше се да прецени дали ще му останат куршуми, когато го приближи.
Не смяташе, че някой от куршумите му е улучил движещата се пред него фигура, но видя, че Арчи се снишава, после се препъва и пада. Тъкмо съкрати разстоянието между двамата и отнякъде се появи зелен джип. Явно беше стоял паркиран на улицата зад сградата на Рахман.
Арчи се надигна, залитна и се олюля. Шоу стреля още веднъж, надявайки се да го свали, като продължаваше да тича към него. Арчи отново се препъна, мъчейки се да се задържи на крака. Шоу все още не беше достатъчно близо, но се спря, стисна глока в двете си ръце, опита се да се прицели и стреля, докато не го изпразни.