— Аз го искам пръв.
Юсеф се наежи.
— Знаете ли какво друго стана снощи?
— Отчасти.
— Последва нова атака. Снайпери. Нашите хора отвърнаха на огъня. Младоци стреляха по нас от укрития.
— Хлапета?
— Арчи Рейнолдс ги е наел. Дал им е пари и оръжие. Предложил им е награда.
— Откъде знаете?
— Чух, че сте хвърлили единия от тях от покрива. Какво стана? Не е искал да говори ли?
— Нямаше какво да каже. Разбрахме това, което ни трябваше от другите.
— Предполагам, че пребиването на един десетгодишен действа възпиращо на останалите.
Юсеф не отговори.
— Някаква следа от Арчи Рейнолдс?
— Не.
— Вие знаете къде мога да намеря Арчи Рейнолдс.
Юсеф махна пренебрежително с ръка.
— „Къде“ не съществува. Няма да го намерите. Искате да знаете къде живее? Живее на осем-четири-шест-две, Сайкамор Плейс, в Садъл Брук. И какво от това? Смятате, че ще го намерите там? Ако спре някъде да яде или да спи, то няма да е в Браунсвил. Два пъти в една и съща кола няма да се качи. Ако дойде отново в Браунсвил, няма да го познаете. Ако бяхте толкова добър, щяхте да го убиете при джамията.
— Откъде е знаел къде и кога да намери Рахман?
— Не мога да ви отговоря.
— Ще ми помогнете ли да го намеря?
— Защо да го правим? Вие на нас ще ни помогнете ли?
— Защо, по дяволите, смятате, че не го правим? Защо да отказваме? Вие имате, колко, петдесетина мъже? Сто? Или двеста? Ние имаме хиляди. Градът. Щатът. Федералните сили, ако поискаме помощ. Силата е у нас, не у вас.
Юсеф махна с ръка и отново се усмихна пренебрежително.
— Да, сега, но след седмица ще имате само някой и друг патрул, обикалящ из квартала, без да спира, без да паркира на тротоара. Нищо нямате. Никаква представа нямате какво става тук и никога няма да го разберете.
— Тогава кажете ми. Кажете ми какво става.
— Виж своите и ще разбереш това, което ти трябва. Не питай мен. Какво казаха лекарите? Ще оживее ли Рахман?
— Може би — отвърна Шоу.
— Добре. Вие също, освен ако не се изпречите на пътя ни. Кажете на човека си да отвори тази врата.
— Какво?
Шоу направи крачка към Юсеф.
Юсеф отстъпи назад. Въоръжените мъже посегнаха под палтата си. Но преди да успеят да извадят оръжията си, Импелитери и Спърлинг измъкнаха своите. Четири пистолета, заредени и насочени. Импелитери се беше прицелил с единия глок в главата на Юсеф, с другия — в Джон Х. Знаеше кои цели да избере. Спърлинг беше насочил двата си пистолета към останалите четирима. Мюсюлманските стрелци замръзнаха.
Шоу изрева към Юсеф, едва сдържайки се да не го стисне за мършавото гърло:
— Какво каза? Я повтори, скапаняк такъв. Повтори го и ще те пречукам ей тук. Кажи! Кажи, че ще ме убиеш!
Шоу чудесно разбираше, че ако Импелитери и Спърлинг не бяха извадили оръжията си толкова бързо, и тримата вече можеха да са мъртви. Това го разгневи още повече. В този момент Юсеф бавно вдигна ръцете си.
— Беше просто приятелско предупреждение. Не исках да ви обидя.
— Глупости, задник нещастен такъв! Ти ме заплаши, по дяволите, дребен среднощен скапаняк! Да ти го начукам.
Юсеф изгледа гневно Шоу, но задържа ръцете си вдигнати.
Шоу остана неподвижен, като едва се сдържаше да не посегне към оръжието си.
Никой не помръдна. Шоу усети, че идва на себе си. Убийственият му гняв се поуталожи. Даваше си сметка, че не би рискувал кръвопролитието, което със сигурност щеше да последва, ако посегнеше на Юсеф.
Той тихо каза на дребния мъж:
— Не си позволявай повече да заплашваш мен или хората ми. Можеш да си въобразяваш колкото си искаш, че си някакъв шибан герой, изпълняващ свещена мисия, но за мен ти си просто един дребен бивш престъпник. И не си позволявай, скапаняк такъв, да нареждаш на някой от хората ми да ти отварят вратата. Разбра ли?
За миг на Шоу му се стори, че е прекалил с натиска си върху Юсеф, но онзи бавно се извърна към Импелитери и промърмори:
— Извинявам се.
— Добре тогава — каза Шоу.
Той кимна на Импелитери. Ченгето се поколеба за миг, след което пъхна един от пистолетите в колана си и отвори вратата, без да сваля очи и дулото на втория пистолет от главата на Юсеф.
Мюсюлманите бавно пристъпиха към изхода. Юсеф се изниза последен. Импелитери задържа пистолета си насочен в главата му през цялото време, но Юсеф дори не мигна. Когато дребният мъж стигна до вратата, Импелитери само му кимна, сякаш искаше да му каже „Ще те застрелям тутакси“.
Юсеф излезе и примката, стегната около врата на Шоу бавно се разхлаби. Но думите на Юсеф продължаваха да пулсират в съзнанието му: „Виж своите и ще разбереш…“.
38.
Трябваше да е много трудно за Арчи Рейнолдс да намери жилището на Джъстин Бъртън. Ала той го намери още при първия опит.
След като застреля Рахман, Арчи накара Реджи Шантавия да го откара на една тиха уличка в Куинс, откъдето открадна хонда сивик. Избра я, защото не биеше на очи. След което просто се върна в Браунсвил и паркира на едно място, откъдето можеше да вижда добре входа на Центъра. Въпреки цялата полиция, линейки и суматоха, никой не го забеляза. Седеше приведен в шофьорската седалка, взирайки се малко над волана в очакване, и наблюдаваше, като убиваше времето си в мисли къде ли би могла да живее тя. На Страйвърс Роу в Харлем? Или в някой от кварталите за средната класа в Куинс като Сейнт Олбънс, например?
Нищо по-лесно нямаше от това да засече Джъстин. Трудно беше човек да пропусне четиримата мъже, които я придружаваха. Единият от тях определено привлече вниманието му. Останалите трима носеха костюми. Само той беше облечен в черни джинси и тъмнокафяво кожено яке. Същият, който беше стрелял по него и Реджи.
Арчи замалко да промени намеренията си тук, на място. Всъщност, дори беше измъкнал беретата, стартирал двигателя на хондата, опитвайки се да прецени най-добрия начин да се приближи до тоя тип с якето и да му пусне един в главата. Ченге, помисли си Арчи. Шибаните ченгета сега бяха комбина с мюсюлманите. Шоу беше тръгнал към колата си сам. Арчи беше почти сигурен, че ще може да се справи с него и да се измъкне, преди останалите да забележат, че ченгето е паднало. Беше включил хондата на скорост и слезе от бордюра, но в последния момент удари спирачки. Необходимостта да удари по женската надмогна желанието му да застреля ченгето.
Арчи бе изчакал форд тауруса на Джъстин да потегли, последван от необозначена полицейска кола. Беше ги проследил от безопасно разстояние през Истърн Паркуей, после по експресното платно и през бруклинския тунел Батъри. Когато тя се отклони от магистралата Уест Сайд и пое по малките улички на Уест Вилидж, Арчи вече се усмихваше кисело. Виж ти, шибаната кучка го раздава в този шикарен квартал на бели юпита.
По улиците на Уест Вилидж имаше предостатъчно места за паркиране до осем часа заранта. Арчи плъзна хондата в едно от тях, докато Джъстин паркираше своята кола на открит паркинг на Уошингтън стрийт. Детективът, който се возеше с нея, я придружи до немаркираната кола. После я откараха по протежение на едно късо каре до наскоро реставрирана сграда на Хорейшо, между Уошингтън стрийт и магистралата Уест Сайд. Място, твърде претенциозно наречено комплекс „Уест Коуст“, все едно че мрачната магистрала Уест Сайд представляваше крайбрежна линия.
На Арчи дори не се наложи да напусне колата си, за да види къде я отвеждат.
Един детектив я придружи вътре в сградата. Другите двама бяха останали навън в колата, паркирана до бордюра.
Арчи трябваше да признае, че мястото изглежда подходящо за такава личност. Чернокожа жена като нея със сигурност не би издържала в квартал като Гринич Вилидж. Маршрутът до центъра й в Браунсвил беше прост. Стига да имаше пари да живее тук. Арчи си помисли за това, докато излизаше от хондата.
Той се приближи до жилищната сграда, после внимателно я обиколи, оглеждайки всички входове. Вдигна глава нагоре към няколкото осветени прозореца, като се чудеше кой ли от тях е на Джъстин.