След пет минути шофьорът започна да се оплаква.
— Ей, човек, кога ще ни вкарате бе? Не мога да седя тук с тия белезници. Хайде бе, човек.
Импелитери извади своя глок и го задържа на десетина сантиметра от лицето му.
— Слушай, задник такъв! Вече ти казах да млъкнеш, мамицата ти! А кажеш още една дума и те застрелвам! Взех ти оръжието. Държа те в ръцете си. Ще те застрелям в тъпата глава и ще те изхвърля в канавката. После ще ти махна белезниците и ще кажа, че е било при самоотбрана. Схвана ли? Само кимни.
Синята тапа кимна.
Той се обърна към Спърлинг.
— По дяволите, Джеймс, струва ми се, че това подейства.
Спърлинг кимна мълчаливо.
— Все едно че хвърляш стръвта във водата, докато синичките се стрелкат насам-натам.
— А-ха.
— Схващаш ли? Синички. Сини рибки. Сини тапи. Схващаш ли?
— Схванах.
— Какво ти става бе, човек? Ядосан си, че не можа да ги застреляш ли?
Спърлинг се замисли над това, преди да ощастливи Импелитери със смислен отговор.
— Ами, може би си прав. Никакви арести, никакво писане, никакъв идиотски процес, в който адвокатите имат всички предимства, където всички доказателства са отхвърлени, където всички свидетели лъжат. Бам! И край. Приключено. Свършено.
— По-скоро бам-бам — отвърна Импелитери. — Жалко, че не е толкова просто, а?
— Да, жалко.
Докато Импелитери подхващаше поредната закачка, до входа спря друга кола. Нова групичка захапа стръвта. В следващите четири часа те спипаха още петима кандидат дилъри, откликнали на изгодната оферта на Марго. На Импелитери и Спърлинг замалко да им свършат белезниците.
Шоу пристигна в Седемдесет и трети участък малко след три следобед точно когато Импелитери и Спърлинг вкарваха тържествено жертвите си в участъка.
Бяха извикали ченгетата от участъка да излязат и да им помогнат да наредят арестуваните на верига един зад друг. Те се затътриха — петимата арестувани заедно с пристъпващия лениво след тях Импелитери, понесъл седем чифта обувки, навързани един за друг като скалпове.
Шоу изгледа процесията и се усмихна.
42.
В стаята на екипа Импелитери удостои Уолтър Уонг и Лойд Шоу със своята версия за славното им завоевание. Спърлинг не каза нищо, за да оспори централната роля на Импелитери. С мълчанието си той като че ли потвърждаваше всяка дума, изречена от партньора му.
Шоу остави Импелитери да говори около десет минути. Щастлив беше да им каже, че са свършили нещо адски впечатляващо. Седем спипани и всичките с дрога. Шестима от тях се оказаха в списъка на Сините тапи.
Шоу за сетен път призна, че са свършили страхотна работа.
— Така, преди да го отпразнуваме, остава да приключим с още една дреболия, без която всичко останало не струва пукната пара.
— Каква?
— Да приковем Арчи Рейнолдс.
С това празненството приключи набързо.
— Говорих с Де Лука тази заран. Продължавам да получавам същото съобщение: хванете Арчи Рейнолдс.
— Добре, добре — каза Импелитери. — Давайте да хванем тоя скапаняк и да приключваме.
— Да си открил нещо полезно? — попита Шоу.
— Нищо. Прегледах почти всичко: Федералната база, щата Ню Йорк, всеки щат източно от Мисисипи и Калифорния. Единственото ново, на което попаднах, е талон за пътно нарушение в Южна Каролина.
— От кога?
Уолтър се зарови сред купчината разпечатки, докато намери съответния къс хартия.
— Отпреди два месеца.
— Сигурно е бил там да купува оръжие — рече Импелитери.
— Не допускам да е карал собствената си кола, нали?
— Не — отвърна Уонг. — Под наем. Но не я е наел той. Наел я е Реджинал Уилсън.
— Е, тоя скапаняк е мъртъв, както и тази нишка — каза Импелитери.
— Какво става с оня Мелвин Браун?
— А да. Участъковите детективи го намериха във Вирджиния. Криел се е там при леля си.
— Страхотно. Кога ще пристигне?
— Не знам. Съпротивлява се срещу екстрадирането. Задържали са го за нарушаване условията на гаранция. Последното е за петнайсет до двайсет и пет години.
— По дяволите, няма да успеем да го докараме тук поне до една седмица.
— Зарежи го — каза Шоу. — Нямаме време за това. Заеби го, заеби тоя компютър, заеби Реджи Шантавия, заеби ги всички. Това ще го направим по класическия начин. Имаме шест души, нали? Шестима от бандата?
— Шестима са — потвърди Импелитери.
— Така. Една от тези мутри ще пропее. Един от всички тях или всички те заедно ще ни подскажат как можем да намерим шибания Арчи Рейнолдс. Така че, дайте да намерим няколко стаи за разпит и да се заемем с тези отрепки. Вие заедно ли ги държахте, като ги арестувахте?
— По дяволите, как иначе! Нямаше къде да ги сложим.
— Колко време стояха заедно?
— Ами, петимата от тях около два часа.
— Мамка му. Това вероятно изключва възможността да ги използваме един срещу друг.
— Ей, знаеш, че така или иначе ще има адвокат.
— Не и преди аз да кажа. Добре, дайте да видим кой ще се поддаде най-лесно, а после ще ги изведем оттук. Ще ги разделим на две групи. Всеки от вас тримата поема по един, а аз ще се въртя. После се залавяме с останалите трима.
Сините тапи не изненадаха Шоу. Всичките бяха съдени престъпници. И всичките се чувстваха задължени да упорстват и да отказват всякакво сътрудничество.
От първата група Шоу веднага отхвърли двама, поколеба се относно третия, после отхвърли и него и избра другите трима.
След като направиха избора си, Шоу, Спърлинг и Импелитери се събраха отново във временния офис.
— И така, ето какъв е следващият ни ход. Завеждаме тия тъпаци в Централата. Там има един добър помощник районен прокурор, който днес е старши и с когото мога да се разбера. Той ще ни сътрудничи. Кабинетът му е в Централния регистър. Той ме попита дали можем да си свършим нашата работа там, което мен ме устройва. Отвеждаме ги поотделно, откарваме ги там, регистрираме ги, след което се съсредоточаваме върху следните трима — Марвин, Джейкъбс и Мичъл.
— Ей, човече, аз трябва да се преоблека, да хапна, да се посъвзема. Има ли някаква възможност да поспим? — попита Импелитери.
— Преоблечи се, докато чакаме транспорта за арестантите. Нали си взе чисти дрехи?
— Не. Никой от нас не си е ходил вкъщи откакто започна всичко това.
— Майната му. Купи си две ризи на път за Централата. Преоблечи се в някоя гардеробна там. Вероятно ще ти остане време да дремнеш малко, докато говоря с моя шеф.
— Това място е същински лайнарник.
— На мен ли го казваш?
— Доскоро. Хайде, Джеймс.
Импелитери и Спърлинг се изнизаха. Шоу се обърна към Уолтър, чийто азиатски тен беше придобил зеленикав оттенък. Очите му се бяха скрили зад двете цепки. Шоу прецени, че му остават може би два-три часа, преди да грохне.
— Как сме, Уолтър?
— Идеално.
— Добре. Докъде стигнахме с недвижими имоти „Арбър“?
— Очаквам да получа данни за всички имоти, които те стопанисват. Правя проучване на по-важните им обезщетения и дела. Братовчед ми действа по това в отдел „Сгради“.
— Какво знаем за корпоративната им структура?
— Съдружие с цел придобиване и стопанисване на недвижими имоти.
— Искам имената на всеки съдружник или акционер.
— Акционери няма. Само съдружници са.
— Тогава на всички съдружници. Всеки, който има финансов интерес. Всеки, който изкарва пари чрез това дружество.
Уонг сви рамене.
— Не знам. Има милион начини да се вземат пари от едно място. И милион повече, ако е съдружие.
— Разбери кой е вътре, кой прибира парите. Добери се доколкото можеш повече информация.
— Това може да отнеме цяла вечност. Търсиш ли някого специално?
— Да. Комисар Бъртън, всеки член на неговото семейство, включително дъщеря му, Джъстин Бъртън, жена му, братята му, другите му деца, всеки, който е свързан с него. И Де Лука. Албърт Дж. де Лука и всеки, свързан с него.