— А-ха. И какво получавам аз в замяна?
— Освен, че ще знаеш, че си помогнал да спипам този, който уби брат ти ли?
— Да.
— Ще живееш.
Шоу направи хода си без преструвки. Само едно искрено обещание, с което можеше да уреди Елис или да умре, или да живее в затвора.
Не мислеше, че решението по принцип е трудно. Смяташе, че трудното щеше да последва, когато се наложеше Елис да го убеди, че информацията, която му дава, си струва.
— Виж сега, Елис, бъди откровен с мен. Ако е само предположение, или ако ще ми седиш тук и ще се мъчиш да измислиш някаква глупост на която мислиш, че ще повярвам, недей. Нямам време за това. Нямам време за разни приказки за разкарано гадже, което държи парите му, или за майче, което е скатал някъде, или за стара леля, която го била отгледала и на която трябвало да каже довиждане, преди да замине. Каквото и да кажеш, ще трябва да го взема за чиста монета, Елис.
— Арчи няма гаджета. Всеки случай няма кучки, които да държат парите му.
— Каквото и да е, човече, само ми кажи истината, защото трябва да се хвана за нещо.
Шоу леко натърти на последното, а Елис просто седеше и го зяпаше, докато думите проникваха дълбоко в съзнанието му.
Елис Марвин беше абсолютно прав. Това, което каза на Шоу, беше правдоподобно, макар и да звучеше невероятно. И въпреки това, изглеждаше напълно логично.
— Ако Арчи си събира мангизите и се гласи да се маха оттук, той трябва да отиде при някой друг.
— При кого?
— Преди да ти кажа, к’во ще направим, тая уговорка ще я запишем ли, или к’во?
— Не се безпокой за това. Адвокатът ти нали идва?
— Мекерето му преди малко беше отвън и вдигаше шум, че иска да се види с клиента си, преди да дойдеш — намеси се Импелитери.
— Добре, Елис, излизам оттук доволен, свързвам адвоката ти с помощник районния прокурор, и те написват нещо, което гласи, че получаваш затвора, който искаш, така, както адвокатът ти пожелае. Избор между три места, вето, каквото трябва. Кажи сега какво имаш за мен, мамка му? Трябва да го чуя веднага.
— Преди Арчи Рейнолдс да се разкара, можеш да бъдеш адски сигурен, че ще се види с човека, за когото бачка, с партньора му в цялата тая гадна история, оня, който се грижи за мангизите му. Ще си уреди първо нещата с него.
— И кой ще да е той?
— Еврейчето. Леон Блум. Намериш ли тоя дебел педераст, намерил си и Арчи.
44.
След три секунди шеметно мълчание, Лойд Шоу подскочи толкова рязко, че удари коляното си в стола.
— Ти спечели сделката! — изрева той на Елис Марвин и се втурна към вратата.
Поговори съвсем накратко с Чарлс Еджъртън, преди да напусне, колкото да му обясни какво беше обещал на Елис. Чарлс му каза тихо само едно „добре“ и той изхвърча от Централата, последван от Тони Импелитери и Джеймс Спърлинг.
Когато излязоха на бегом на служебен паркинг отзад, Импелитери попита:
— Накъде?
Шоу му извика в отговор:
— Краун Хайтс!
Не му се налагаше да подканя Импелитери да кара бързо. Въпреки непрестанните ругатни, трескавото натискане на газта и на спирачките, натовареният трафик в долната част на Бруклин не им позволи да напредват бързо.
Нямаха нито миг за губене сред пълзящата колона коли. Шоу трябваше да намери Блум, и то веднага.
Той удари ядосано таблото с юмрук. Понечи да изпсува, но вместо това, досещайки се, че Уолтър Уонг в момента е по-близо до Краун Хайтс от тях, включи радиостанцията. Уолтър се отзова на третото повикване.
— Да.
Шоу изрева в микрофона на радиостанцията толкова силно, че Уонг сигурно дръпна своята на разстояние.
— Спиш ли бе, човек? Звучиш ми все едно спиш.
— Може би. Не знам. Предполагам, че само съм затворил очи.
— Е, събуждай се, мамка му! Това е. Имаме следа към Арчи Рейнолдс. Качвай се в колата. Отиваш на Проспект Плейс, в Краун Хайтс, недвижими имоти „Арбър“. Офисът на Блум. Не помня точния адрес. Беше в каре 1300. Там някъде. Отивай и го намери. Не прави нищо. Арчи може да е при Блум, или поне Блум би трябвало да знае къде да го намерим. Ако някой от тях се покаже, просто стой наблизо и ни кажи по радиото накъде отиват. Не прави нищо. Просто ги следвай. Тръгвай! Веднага!
Шоу не дочака отговор.
— Мамка му, каква е ролята на тази компания с имотите? — попита Импелитери.
— Леон Блум или този за когото той работи, плаща и на двете страни. Боже мой, допусках какво ли не, но не и това.
— Какво точно става, Шоу?
— Звучи съвсем логично. Всички тия банкрутирали имоти като „Ню Лотс“, градът се е отказал от тях от години насам. Дават ги на частни инвеститори. Едно място като „Ню Лотс“ би привлякло крупни интереси и конкуренция, освен ако не е бъкано със скапани дилъри на дрога като Сините тапи.
— И тия шибалници от компанията за недвижими имоти се справят с конкуренцията като…
— Като използват Арчи Рейнолдс да напълни мястото с престъпници и пласьори на кокаин.
— Което им гарантира, че ще го купят евтино — добави Спърлинг.
— Тогава защо, мамка му, не кажат просто на Арчи и на тия задници да се разкарат, когато го поемат? Би им спестило много неприятности.
— Може би са го направили. Или просто са пуснали мюсюлманите да го направят, за да вземат пари и за охранителната компания. Покрили са всеки източник. Първо съсипват имота или поне ускоряват процеса. После го купуват на безценица, защото няма никаква конкуренция. После го прочистват, за което им плащат. Ремонтират го и започват да прибират наемите до второ пришествие. Мамка му!
— Мамка му, и още как! Но изглежда не са могли да свият перките на това момченце Арчи. Тоя е излязъл от кожата си.
— Мисля, че Арчи се е почувствал здраво прецакан и това не му е харесало.
— Как точно са го прецакали? — попита Импелитери.
— Имам чувството, че е получил това предупреждение да се разкара малко по-рано, отколкото е очаквал. Предполагам, че когато се е намесила дъщерята на полицейския шеф, са му казали да се маха веднага — много по-рано, отколкото е очаквал. Това му отрязва печалбите от дрогата, но какво толкова. Не могат да откажат на полицейския шеф. И Арчи се е оказал прецакан.
— Избутват го и той започва война, мамка му!
— Да, и освен това имам чувството, че и мюсюлманите са го отиграли прекалено грубо, за да може Арчи да го преглътне. Може би прекалено грубо и за самия Блум. Някой е казал на Арчи къде да намери Рахман и обзалагам се, този някой е въпросният Блум.
Шоу отново удари таблото на колата.
— По дяволите! Погледни своите. Точно това ми каза Юсеф. Мислех, че има предвид ченгетата. А той е имал предвид компанията за недвижими имоти.
— Или и двете — каза Спърлинг.
— Да — отвърна Шоу. — Може и така да е, Джеймс. Може и така да е.
— Смяташ ли, че началството знае какво става? — попита Импелитери.
— Не знам. Не мисля, че знаят за връзката между Сините тапи и недвижими имоти „Арбър“. Надявам се, че не знаят.
— Какво значение има? — добави Спърлинг. — Резултатът е същият. Тази компания с недвижимите имоти прескача през главите им и какво правят те? Дръпват конците и ръководството вкарва тежката артилерия.
— Нас — додаде Импелитери.
— Екипът камикадзе — уточни Спърлинг.
— Заеби! — измърмори Импелитери. — Ако някой загине, има няколко в списъка, които…
— Блум претендира за номер едно — прекъсна го Шоу.
— Търси си куршума — измърмори Спърлинг.
— Браво, Джеймс — усмихна се Импелитери и после се обърна към Шоу: — Защо тоя шибан тип Блум не е мъртъв вече, след като е прецакал Арчи?
— Елис Марвин каза, че Арчи го използва да държи парите му. Арчи вероятно не може да си позволи да го убие. И ако Блум му е казал как да ликвидира Рахман, сигурно му дължи и за това. Малкото, което компенсира преждевременната покана да напусне терена.