— Спри! Полиция, остави оръжието!
Арчи се обърна към Блум, който почти бе успял да се измъкне изпод масата.
— Ти ли ми нагласи това, мамка ти?
Без повече приказки той вдигна беретата и изстреля един куршум в окото на Блум. Импелитери се прицели в Арчи и дръпна спусъка, тъкмо когато Арчи се обърна и стреля по Импелитери, улучвайки го в лявата ръка. Изстрелът го отхвърли към стената.
Санчес се извърна мълниеносно и се прицели в Импелитери. В този миг Спърлинг откри огън. Обръщането спаси Санчес и куршумът не го улучи смъртоносно. Порази само рамото му и Санчес се блъсна в барплота. Хектор на свой ред откри огън по Спърлинг.
Барът за миг като че ли се взриви. Хората вътре залегнаха на пода, запищяха, покрили главите си с ръце. Онези навън пък изпаднаха в паника, заобръщаха маси и се заблъскаха, докато се опитваха да избягат.
Уолтър измъкна револвера си и застана до изхода, без да знае по кого по-напред да стреля. Знаеше единствено, че не трябва да допусне никой да се измъкне.
Импелитери успя да се изправи, за да стреля повторно по Арчи, но един от хаотичните изстрели на Хектор го улучи в левия крак и той се срина върху масата зад него.
Спърлинг пусна три куршума в Хектор, събаряйки го върху бара, но Санчес успя да се съвземе и стреля по Спърлинг. Спърлинг се стовари тежко на пода, но се извърна към Санчес и отново откри огън. Двамата мъже продължиха да стрелят един към друг от пода.
Отвън Шоу бе заел позиция до хондата. Когато чу първия изстрел в заведението, той измъкна пистолета си и се затича. Докато бягаше, изрева в полицейската радиостанция:
— Десет-тринадесет, десет-тринадесет, офицери под огън! „Слейдс“, Монтагю стрийт! „Слейдс“, Монтагю стрийт!
Втурна се към бара, но налетя на едър мъж, бягащ панически от масите на тротоара пред ресторанта. Блъсна го настрани и изрева:
— Полиция, полиция, отдръпни се!
Отстрани някаква жена, после залегна, когато един от предните прозорци се разби и по тротоара се разхвърчаха стъкла.
Дори отвън стрелбата в ресторанта оглуши Шоу. Барът беше дотолкова изпълнен с дим от изстрелите, че не можеше да се види какво става вътре.
Арчи се беше добрал до служебните помещения зад бара, отделящ салона за хранене. Изстрелите на Импелитери го бяха принудили да се отдалечи от трупа на Блум, но той все още искаше да си прибере плика. Импелитери беше долу на пода, обездвижен, заклещен зад някаква маса, с пистолет, насочен към Арчи. Бореше се да не изгуби съзнание, стиснал в две ръце оръжието си.
Шоу най-сетне нахлу в бара, сниши се и присвил очи от пушека, насочи напред пистолет. Изтича покрай Уолтър, стърчащ край входа, и го бутна на земята.
Стрелбата беше престанала, с изключение на изстрела на Импелитери към мястото, където се бе прикрил Арчи.
Изруга, посягайки с лявата си ръка към Уолтър, за да го притисне към пода.
— Стой така, Уолтър! Стой долу.
— Шоу! — изрева Импелитери. — Той е отзад.
Арчи се показа от укритието си. Дори сред дима от стрелбата, писъците, трясъка на счупено стъкло и кръв, той разпозна Шоу. Пусна два бързи изстрела в неговата посока. Импелитери се обърна и стреля по Арчи, но той вече се бе скрил и се бе понесъл по малкия коридор, водещ към тоалетните.
Той пусна още два изстрела за всеки случай.
— Задръж огъня — изрева Шоу.
Добра се до Импелитери, видя кръвта по него и инстинктивно посегна да го опипа.
Арчи достигна кухнята, напредвайки към задния вход.
— Давай! — изрева Импелитери. — Давай! Той е отзад. Не му позволявай да се измъкне, по дяволите!
Шоу скочи и се затича, препъвайки се в някаква жена на пода. Профуча покрай кухнята и тоалетните и се озова навън в двора зад ресторанта.
Арчи не се виждаше никакъв, но на Шоу му се стори, че чу някакъв шум от другата страна на дървената ограда, издигаща се високо над тухлена стена, разделяща задния двор на ресторанта от градината на градската къща, чиято предна фасада гледаше към другата улица.
Шоу се озърна. Другите две стени бяха увенчани с противоциклонна ограда. Имаше стълби, вентилационна шахта, купчина стари вещи, боклук, сред които ръждясал умивалник и печка. Оградата завършваше с бодлива тел. Той чу изстрели и трясък на счупено стъкло от другата й страна. Напъха глока в колана си и се затича към задната стена. Трябваше да прескочи противоциклонната ограда вдясно, да стъпи на тухлената стена и да се хване за дървената ограда.
Подострените по върховете летви се забиха в ръката, в стомаха и в хълбока му, докато се прехвърляше през оградата. Височината отвъд беше почти три метра. Той провисна на оградата, отблъсна се от стената и се пусна, без да вижда добре терена долу. Приземи се лошо. Десният глезен силно го заболя, сякаш го бяха шибнали с камшик. Стъпалото му се изкълчи и той падна, удряйки дясното си коляно и набивайки ръка в каменните плочи, покриващи пътеката в задния двор.
Успя да се изправи, без да обръща внимание на болката, и закуцука към плъзгаща се стъклена врата, която беше разбита с изстрел. Скочи през отвора, плъзгайки се с усилие по армираното стъкло, натрошено по теракотения под. Заопипва около себе си и острите стъклени парчета израниха ръцете и коленете му. Изпълзя от купчината стъкла, след което успя да се изправи, дишайки тежко, стиснал зъби от болка, кървящ, но движещ се със сетни сили напред.
Усети, че се е озовал в кухня. Помещението беше тъмно. Измъкна глока, почти сигурен, че ще се изправи пред някой пазещ с карабина дома си собственик. Чу шум пред себе си, залитна напред и удари бедрото си в ръба на някаква маса. Завъртя се наляво, тъкмо когато Арчи се показа иззад ъгъла и се прицели в главата му. Експлозията от изстрела заслепи Шоу, той рязко се сниши и залегна, като в същото време започна да стреля напосоки пред себе си. Стори му се, че чу стъпки и затръшване на врата.
Превъртя се, примигвайки, все още заслепен от изстрелите, като се мъчеше да се съвземе и да се изправи на крака. Успя да се надигне, залитайки замаяно, посегна слепешката към стената в тъмната стая и тръгна пипнешком напред. Придвижваше се натам, накъдето предполагаше, че трябва да е изходът за жилищните помещения.
Забеляза бледа светлина пред себе си. Добра се до някаква полуотворена врата, бутна я яростно и пристъпи в общ коридор, водещ към главния вход на градската къща. Сниши се и се огледа за Арчи. Надяваше се, че няма да се натъкне на нова засада. Коридорът беше чист. Затича се към предната врата, бутна я и се спусна по стъпалата, водещи към улицата.
Погледна наляво, но не видя нищо. После надясно. Арчи тичаше с бясна скорост и беше почти с цяло каре пред него.
Кафеникави каменни зидове и фасади на градски къщи се редяха от двете страни на тясната тиха улица, осветена само от уличните лампи на пресечките. Внезапната тишина дезориентира Шоу, който се движеше със сетни сили. Арчи вече приближаваше пресечката.
В този миг Шоу чу сирените. Като че ли цялата Монтагю стрийт се изпълни с полицейски коли, но всички бяха на едно каре вдясно от него. Отпред, на червения светофар бе спряло такси. Синьо-бяла патрулна кола изпищя по пресечката пред таксито и се насочи към Монтагю. Светофарът превключи на зелено. Арчи се втурна към таксито. Светлината беше вече зелена, но таксито не тръгваше. Шоу искаше да изреве на шофьора да потегля, но водачът беше твърде изплашен да излезе на пресечката при всичките тези сирени, които виеха наоколо.
Арчи се втурна през улицата към шофьора на таксито. Шоу вдигна глока, прицели се и стреля по него. Той дори не се обърна, а посегна към вратата на таксито, с беретата в ръка. Вдигна оръжието и застреля таксиджията, докато онзи се обръщаше да погледне към силуета, който изведнъж бе изникнал до прозореца му. Един изстрел. Кракът на шофьора отпусна педала на спирачката. Таксито поднесе и се блъсна в колата, паркирана до бордюра, двигателят замря.
Шоу се затича натам с всички сили. Арчи измъкна трупа от таксито, скочи вътре и включи двигателя. Таксито обаче не помръдна.
Шоу прекоси улицата.
— Стой! — изкрещя той.