Какво според вас цели това мое предисловие и въведение? Ето какво, добри мои ученици и прочие веселяци. Четейки забавните заглавия на някои от нашите книги, като например „Гаргантюа“, „Пантагрюел“, „Феспент“, „За достойнствата на копчелъците“, „Грах със сланина cum comment14“, вие лекомислено заключавате, че се касае само за глуми, за весели басни и занимливи лъжи; с други думи, вие обръщате внимание само на външния показател (заглавието) и не вниквате в същината на нещата. Но за човешките творения не бива да се съди с такава лекота. Самите вие казвате, че не дрехата прави човека, тъй като не всеки, който носи монашеско расо, е истински монах, както не всеки, който носи испански плащ, е испанец. Ето защо вие трябва да разтворите тази книга и внимателно да прецените онова, за което се говори в нея. Само тогава ще си дадете сметка, че подправката струва далеч повече, отколкото е обещавала кутийката, или с други думи, че въпросите, които тя разглежда, съвсем не са така повърхностни, както заглавието е дало основание да се предполага.
Да допуснем дори, че откриете в нея доста забавни неща, неща, които, ако се тълкуват буквално, напълно съответствуват на заглавието, вие и тогава не трябва да се спирате като омагьосани от сирени, а да продължавате да търсите по-висш смисъл в онова, което ви се е сторило лишено от дълбочина.
Случвало ли ви се е някога да отваряте бутилка? Дяволска работа! Спомнете си само колко приятно ви е било това! А наблюдавали ли сте куче, което неочаквано намира тлъст кокал? Кучето, както казва Платон в книга II De Rep15, е най-мъдрото животно на света. Ако сте наблюдавали такова куче, вие сигурно сте забелязали с какво благоговение то дебне този кокал, как ревниво го пази, с какво настървение го захапва, с каква страст го схрусква, с каква наслада го смуче. Какъв инстинкт го тласка да прави това? На какво се надява и какво иска то? Нищо друго освен малко костен мозък. Наистина това „малко“ е по-сладко от всичко друго, защото, както казва Гален в кн. III Facu natural16 и в XI De usu part17, мозъкът е най-съвършената храна, която природата ни предлага.
По примера на това куче би следвало и вие да бъдете мъдри, за да предвкусите, почувствувате и оцените тези хубави, дълбоко поучителни книги, да бъдете гъвкави в полемиките си и смели в атаките си. А после, след внимателно прочитане на книгата и продължителен размисъл върху прочетеното, да строшите кокала и да засмучете хранителния мозък, сиреч това, което аз подразбирам под тези питагорейски символи, с дълбоката вяра, че ще станете и по-умни, и по-мъдри, тъй като в моите книги ще намерите по-друг дух и ново, достъпно само за избраници учение, което ще ви разкрие велики тайнства и потресаващи тайни относно нашата религия и нашия обществен и политически живот.
Вярвате ли вие искрено, че когато е създавал „Илиадата“ и „Одисеята“, Омир е мислил за ония мъгляви алегории, които му приписваха Плутарх, Хераклит Понтийски18, Евстатий19, Форнут20 и които впоследствие заимствува и Полициано?
Ако вярвате, вие ни с крака, ни с ръце се приближавате към моето мнение, според което Омир е мислил за тези алегории толкова малко, колкото Овидий в своите „Метаморфози“ за евангелските тайнства, при все че един празноглав монах21 се е опитал да доказва обратното пред глупци като него или както казва поговорката — „търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака“.
А ако не вярвате, защо не се отнесете така и към тези нови, весели хроники, като имате предвид, че когато ги пишех, мислех за такива неща колкото и вие, които в този час сигурно сте си попийвали като мен? Защото, нека ви призная, аз съчиних тази безподобна книга само в часовете, когато си хапвах и пийвах, за да се подкрепя.
21
… при все че един празноглав монах… — английският монах-доминиканец Томас Уолис (XIV в.), опитал се да установи връзка между герои на Овидиевите „Метаморфози“ и библейски лица.