Това време е най-подходящо да се пише по такива велемъдри и възвишени въпроси, което, както твърди Хораций, отлично разбирали Омир, образец на всички филолози, и бащата на латинските поети, Ений, макар някакъв невежа да казва, че стиховете му дъхат повече на вино, отколкото на елей.
Същото ще каже някой негодник и за моите книги. Негова си работа! Дъхът на виното е — о! — колко по-приятен, по-тънък, по-освежаващ, по-прекрасен и по-божествен от дъха на елея! И ако за мен кажат, че за вино харча повече, отколкото за елей, аз ще се почувствувам не по-малко горд от Демостен, за когото казвали, че за елей харчел повече, отколкото за вино22. Чест и слава е за мен да ме считат за веселяк и забавен компаньон. Благодарение на тази моя слава аз съм желан гост във всички весели компании на пантагрюелистите.
Един низш духом бил упрекнал Демостен, че прочутите му „Речи“ вонят като престилката на мазен, извикващ отвращение с мръсотата си мандраджийски слуга. А аз ви моля да тълкувате постъпките и думите ми в най-благородния им смисъл. Отнесете се с уважение към мозъчната пища, която тези безобидни разкази ви предлагат, и от все сърце се постарайте да ме възприемате всякога откъм добрата страна!
И тъй, мили мои, веселете се и с радост четете моята книга, за здраве на тялото и от полза за бъбреците. Само ето що, немирници проклети, чумата да ви тръшне: не забравяйте да пиете за мое здраве, и аз тозчас ще вдигна наздравица за вас.
Глава I
За родословието и произхода на Гаргантюа
Отправям ви към великата Пантагрюелска хроника23, за да се запознаете с родословието и произхода на Гаргантюа. От нея ще научите по-подробно как са се появили на света първите великани и как по права линия е произлязъл от тях Гаргантюа, баща на Пантагрюел. Вие няма да ми се сърдите, ако засега се въздържа да говоря по това, макар тази история сама по себе си да е такава, че колкото по-често се разказва, толкова повече ще се харесва на ваши благородия; в потвърждение на тази истина ще се позова на Платоновата „Филеб и Горгия“, а чака също и на Флак24, който казва, че някои мисли (а такива, разбира се, са моите) са толкова по-приятни, колкото по-често се повтарят.
Дай боже всекиму да изучи подробно родословието си от Ноевия ковчег до наши дни! Аз считам, че мнозина (и днешните императори, крале, херцози, князе и папи са произлезли от дребни търговци на реликви или от кошничари и обратно — не малко жалки и убоги голтаци из приютите са преки потомци на велики крале и императори. Достатъчно е да си припомним как поразително бързо асирийци бяха заменени от мидийци, мидийци — от перси, перси — от македонци, македонци — от римляни, римляни — от гърци, гърци — от французи.
Що се отнася до мен, то аз сигурно съм наследник на някой богат крал или княз от ония времена, тъй като светът още не е видял човек, който по-горещо от мен да желае да бъде богат и крал, та само да пирува, нищо да не върши, за нищо да не мисли и с щедра ръка да обдарява приятели и всички достопочтени и просветени люде. Но се утешавам с мисълта, че на оня свят непременно ще бъда крал, и то толкова велик, че сега не смея и да мечтая за това. Разсъждавайки така или даже още по-добре, утешете се и вие в нещастието си и пийте изстудено вино, колкото душа ви иска.
А сега, връщайки се на думата си, нека ви кажа, че с божията милост „Произходът и родословието“ на Гаргантюа стигна до нас в много по цялостен вид, отколкото всички други (с изключение родословието на месията, за което аз не възнамерявам да говоря, тъй като не на мен подобава да го тълкувам; толкова повече, че на това ще се противопоставят дяволите, искам да кажа, клеветниците и лицемерите). Житието намерил Жан Одо25 в собствената си ливада, близо до Голо под Олив, по посока на Нарсе. При разкопките копачите се натъкнали на огромна бронзова гробница, чиито основи се губели дълбоко в шлюзовете на Виена26. Копачите я отворили точно над изрисуваното на нея канче, до което с етруски букви било написано: Hic bibitur.27 Тогава пред очите им се разкрила неочаквана гледка: девет бутилки били наредени така, както гасконците нареждат кегли. Средната бутилка притискала дебела, мазна, овехтяла, хубавичка, мъничка, плесенясаличка книжчица, която издавала миризма по-силна, но не по-благоуханна от миризмата на роза.
22
за когото казвали, че за елей харчел повече, отколкото за вино. — Демостен предпочитал да работи нощем; за неговите речи се говорело, че миришат на лампово масло.
23
Отправям ви към великата Пантагрюелска хроника… — тоест към втората книга на романа, появила се на света по-рано от първата.
25
намерил Жан Одо — Голяма част от географските названия в романа (особено в Първа и Втора книга) авторът заимствува от топографията на своя роден град Шинон. Така също и много от собствените имена са имена на негови земляци.