Гаргантюа и Пантагрюел

Тази именно книжчица съдържала в себе си гореупоменатото родословие, написано не на хартия, не на пергамент или на восъчна табличка, а на брястова кора с курсивно писмо, но толкова избледняло от времето, че било трудно да се разчетат дори три последователни знака.

Аз, недостойният, бях позван тук и прилагайки с помощта на очилата способа на Аристотел за разчитане на полуизтрити букви, успях да отгатна всички, в което ще се уверите, когато започнете да пантагрюелствувате, тоест да си сръбвате от бутилчицата, да си сръбвате и четете за потресаващите деяния на Пантагрюел.

Към книжката бе придаден малък трактат, озаглавен „Крилати приумици“. Плъхове и хлебарки или, за да не изпадна в грешка, други вредни животни бяха изгризали началото му. Останалото от уважение към древните находки тук прилагам.

Глава II Целебни безсмислици, написани върху древен паметник

Герой е той, щом кимврите надви, спасявайки се от роса летял, заради него всичките нощви народът с прясно масло ги залял. Една старица, цялата във кал, извика само: „Я го уловете, брадата кой така му е насрал, веднага стълба тук му донесете?“

Ако му лижеш като роб сандала, извършеният грях ще ти простят; но ето че хитреца като хала дойде оттам, де рибата ловят, и рече важен глухо през носът: „Там в лавката май нещо тъмно става,

Като решиха да четат главата, откриха в нея телешки рога. „Ах — рече той, — усещам мраз в ръката, чак в мозъка ми лъха студ сега.“ И пред оджака с тръпнеща снага той се стопли със миризми и пара, доволен от коварната шега, че сложиха на лудите самара.

Бе реч за Сенпатриковата яма и други вредни дупки по света. Но някой ден пък може да ги няма и кашлицата да умре в пръстта. Да зеят тъй във свойта самота, не е ли грозно, даже и безбожно? Ако се слеят със повърхността, да влезем в тях, ще бъде невъзможно.

От Либия Херакъл сам пристигна, оскуба гарвана с вид разярен. Но Минос злобно изведнъж се вдигна: „Приемат други, а забравят мен. А искат да престана всеки ден със разни миди аз да ги снабдявам, дори да стана в камък претворен, размяна с прежда аз не ще им давам.“

Как вярно куцият ги имитира, със пропуск на скорците долетял. Роднина на Циклопа със секира ги изпоклал. И хич не ме е жал! Тъй нявга стар развратник оскотял освиркали във мелницата сбрани, я за тревога дайте бърз сигнал, че днес таквиз са повече от лани.

След туй орелът Юпитер решава залог удобен да направи с тях, но като чу ужасната им врява, за царството му го обхваща страх. „Ще свия огъня небесен, ах, от оня лес, де херинги продават, и ще се смея със лазурен смях, тъй както древните ни уверяват.“

Стъкмили договор по всяка алинея, против Атея и напълно друг. Дошла старицата Пантезилея, търговка станала на зеленчук, но всички закрещели: „Марш оттук, как смееш в тоя миг да се явяваш, къде е знамето на Рим, напук пред нас което щеше да развяваш?“

В ръка със бухала, сама Юнона следеше птиците със хищен взор, но тайничко й смачкаха фасона и тя прие ужасния позор. Нов договор стъкмиха, няма спор, да вземе две яйца от Прозерпина, но пак изпадне ли в подобен зор, ще я завържат за една глогина.

Сега пък чуй какво по-късно става. Човекът, който смаза Картаген, дойде да си потърси свойто право, в което бе напълно уверен, да вземе своя пай, определен според закона хитро и умело, и да не бъде никой ощетен, участвал също в славното ни дело!