Така и Юлия, дъщерята на император Октавиан, се отдавала на обожателите си само когато се усещала непразна, както корабът се нуждае от кормчия не преди да бъде потегнат и натоварен.
И ако някой ги осъди, че позволяват да ги задяват така по време на бременността им, докато бременните животни отблъскват всяка пощявка на самеца, те ще отговорят, че едно нещо са самките, а друго — жените, които отлично знаят какви наслади крие в себе си суперфетацията36. В такъв смисъл е отговорила някога и Популия в книга II на Макробиевите „Сатурналии“.
Но ако дяволът направи така, че налетите на небременна, тогава ще трябва само по-здраво да затегнете кранчето и… никому ни гък за това!
Глава IV
Как Гаргамела, бременна с Гаргантюа, яде до пресита говежди чревца
Ето при какви обстоятелства и по какъв начин роди Гаргамела и ако не ми вярвате, дано и вашето черво да изскочи!
Нейното изскочи на трети февруари след обяд, защото беше яла без мяра годбийо. Годбийо са тлъсти чревца от коаро. Коаро са говеда, които угояват с кърма и на гимо. А гимо са ливади, които се косят два пъти в годината. От тези охранени говеда заклаха триста шейсет и седем хиляди и четиринайсет глави с намерение по заговезни да ги осолят, та напролет да има достатъчно месце я всякога преди обяд на мезе да сядат, а после наливай и пий, колкото душа ти иска.
Чревца, сами разбирате, имаше в изобилие и бяха толкова вкусни, че всички си облизваха пръстите. Но каква беда — чревцата, както знаете, не траят дълго и за да не се развалят (боже пази), решиха всичко наведнъж да изядат, та нищо да не отиде нахалост.
За тази цел те позваха от селата Сине, Сьойи, Ларош-Клермо и Вогодри мало и голямо, без да забравят и хората от Кудре-Мониансие и от Ведския брод, а и други съседи, все отбор юнаци, славни пиячи и фустогонци безподобни.
Добрякът Грангузие се топеше от радост и с висок глас нареждаше да нагостят богато позваните. Но на жена си рече да не се лакоми, зер скоро дете ще добива, а чревцата са тежка, неподходяща за нея храна.
— Черво без лайна не бива — пошушна й той.
Но Гаргамела, види се, не мислеше така, та нагълта цели шестнайсет кадуса, две бъчонки и шест гърнета чревца. О! Как ли е закипяла тази каша в нея!
След обяд всички се отправиха към Солсе и там, на меката трева, под звуците на нежни флейти и скокливи гайди, играха и се веселиха така, че бе истинска наслада човек да ги гледа.
Глава V
Раздумки на пияници
После решиха да закусят на чист въздух и мигом тръгнаха напред-назад бутилки, залюляха се блюда с печено месце и шунка, полетяха стакани, звъннаха чаши!
— Наливай! — Давай!
— Не се прозявай! — Кръсти го!
— Наливай, но без вода! Така, така, приятелю!
— А сега на един дъх!
— Наливай от червеното — и напълни чашата догоре! — Жаждата да угасим!
— Проклета треска, няма ли да се махнеш най-подир от мен?
— Повярвай, душице, днес главата ми не носи. — Да не сте болна, миличка? — Че комай е тъй.
— Трам, тарарам, тарарам, да си похортуваме за винцето.
— Аз, като папската магарица, пия в определени часове.
— А аз, като божие чедо, пия само от молитвеника.
— Кое се е появило по-рано — жаждата или питиетата?
— Жаждата! Че кому ще хрумне да пие, без да го мори жаждата, когато хората още били невинни като децата?
— Питиетата, тъй като privatio presupponit habitum37. Аз съм сведущ по въпроса.
— Foecundi calices quern non fecere disertum!38
— Ние, невинните дечица, и без жажда си къркаме доволно.
— А аз, грешникът, без жажда не пия — когато с божията воля започна да пия, нея може и да я няма, но после тя сама си идва, аз само гледам да я изпреваря, разбирате ли? Аз пия за утрешната жажда — ето защо пия вечно. Вечният живот за мен е във виното, а виното е моят вечен живот!
— Да пием, да пеем, псалми да подхванем!
— Кой отмъкна чашката ми?