— О! Ето защо моя милост пие само с пълномощно!
— Вие, за да го сушите ли, мокрите гърлото си, или го сушите, за да го мокрите?
— Аз от теории много не разбирам, затуй криво-ляво си помагам с практиката.
— По-живо, по-живо!
— Пия, гълтам, наливам се и защо, мислите — защото се страхувам от смъртта.
— Пийте всякога, за да не умрете никога.
— Ако престана да пия, цял ще изсъхна и, току-виж, съм умрял. Душата ми в жабешко блато ще побегне. Душа на сухо не живее!
— Виночерпци, о вие, създатели на нови форми, сторете от мен — непияча — пияч!
— Да поливаме безспир тези сухи и жилави черва!
— Напразно пие оня, който не усеща сладостта на винцето!
— А то, пущината, право в кръвта отива — до нужника и капчица не достига!
— Сега на драго сърце ще поизплакна чревцата, които тази сутрин изчистих.
— Ох, ще се пръсна от ядене!
— Ако хартията на моите полици попиваше колкото търбухът ми, що винце щяха да изцедят кредиторите ми от тях!
— Де, де, не посягай тъй често към чашката, току-виж, руменецът излязъл на носа ти!
Охо-о, колко чаши още ще вдигне тази ръка, докато винцето избие на носа!
Врабец ли ще поиш от този напръстник?
— Това месце е същинска стръв за бутилките.
— Има ли разлика между бутилчица и булчица?
— Има, и още каква! Бутилчицата затваряш с тапа, а булчицата — с чепа.
— Ето умна приказка!
— Нашите бащи пиеха юнашки, а после си изцеждаха меховете.
— Хубаво го изтърси! Хайде наздраве!
— Ето така ще изплакнем чревцата. Защо да ходим на реката?
— Аз пия като сюнгер.
— Аз — като тамплиер.
— А аз — tanquam sponsus39.
— Аз — sicut terra sine aqua40.
— Кажете синоним на шунка.
— Стълбицата — по стълбицата спущат виното41 в избите, а по шунката в стомаха.
— А сега да пием, да пием! Зер стомахът е празен! Respice personam; pone pro duos; bus non est in usu.42
Ако умеех да шия, както пия, ех, че майстор бих станал!
— Така Жак Кьор натрупа пари.
— Така израстват в пустош 4 гори…
— Така Бакхус завладя Индия…
— А любознанието — Мелинда.43
— Слабият дъждец силен вятър пресича, обилното пиене бурята надвива.
— Налей да пия, паже, редът сега е мой!
— Пий. Гийо! Има и друго буре!
— Подавам тъжба от името на жаждата си. Паже, дай законен ход на тази тъжба!
— Прехвърли насам онази мръвчица!
Някога бях свикнал да пия до дъно, а сега всичко изцеждам до капка!
— Да не бързаме, ден година — всичко до шушка ще опапаме.
— Ето и чревца от червеникавото говедо. Хайде, с божията помощ и тях ще ометем.
— Пийте, или ще ви…
— А, не, не!
— Пийте, моля!
— Врабчетата ядат само когато леко ги чукнат по опашката, а моя милост пие само когато ме поканят любезно.
— Lagona edatera!44 В тялото ми няма местенце, дето жаждата да се укрие от винцето.
— Това вино разпалва жаждата ми.
— А моята я угасява!
— Сред звън на бутилки и стакани нека високо заявим — загубиш ли жаждата, не я търси в себе си — обилното пиене отдавна я е пропъдило от теб.
— Всемогъщият бог създаде твърдта, ала ние не стоим на нозете си твърдо!
— На езика ми са божиите думи: Sitio45.
— Камъкът, именуван азбест, не е толкова несъкрушим, колкото е неугасима жаждата, която мое високопреподобие изпитва сега.
— Апетитът идва с яденето, казва майският владика Анжест, а жаждата си отива с пиенето.
— Има ли лек против жаждата?
— Има, как да няма, само че противоположен на лека срещу ухапване от куче: бягаш ли подир кучето, то никога не ще те ухапе, пиеш ли преди жаждата, тя никога не ще те мори.
— Хващам те за думата, виночерпецо. Бъди неизчерпаем! Пази ни от дрямката! Аргус имаше сто очи, за да гледа. Като сторъкия син на земята и небето, Бриарей, и виночерпецът трябва да има сто ръце, та само да налива и да налива.
— Колкото повече се квасим, толкова по-добре ще изсъхнем.
— Дай от бялото! Налей всичко, налей, дявол го взел, налей догоре, напълни стакана, зер езикът ми се обели от жажда.
42
Внимавай кому наливаш, налей за двама и помни, че не обичам да спрягам „пия“ в минало време (лат.). — Б.пр.