Вярвате, или не, ваша си работа, ала благовъзпитаният и благоразумният човек вярва всичко, което чуе или прочете.
Сам Соломон в „Притчи“, глава XIV, не казва ли: Innocens credit omni verbo50 и т.н.? А в Първо послание към коринтяните, глава XIII, апостол Павел не казва ли: Charitas omnia credit51?
И защо да не вярвате? Защото, ще речете вие, тази история е съвсем неправдоподобна. А аз ви казвам, че тъкмо затова вие трябва да ми вярвате, да ми вярвате сляпо, тъй като сорбонистите твърдят, че вярата е доказателство на най-невероятните неща.
Глава VII
Как кръстиха Гаргантюа и как той си сръбваше винце
Докато пиеше и се забавляваше с другите, добрякът Грангузие чу канския вик: „Да пием, да пием, да пием“, с който неговият син, току-що появил се на света, бе оглушил местността. Тогава Грангузие възкликна: „Ке гран тю а!“, което означаваше: „Какво голямо (разбирайте гърло) имаш ти!“ При тези думи всички присъствуващи заявиха, че по примера и образеца на старите евреи новороденото следва да бъде наименувано Гаргантюа, тъй като именно такава бе първата дума, която бащата бе произнесъл след неговото раждане. Грангузие мигновено изяви своето съгласие, а Гаргамела бе просто очарована от името. А за да умирят разплакания младенец, дадоха му да си сръбне винце, после го потопиха в светата купел и според добрия християнски обичай го кръстиха.
Между това от Понтилия и Бреемон докараха седемнайсет хиляди деветстотин и тринайсет крави, които трябваше да го поят с млякото си, тъй като в цялата страна не се намери нито една подходяща кърмачка — толкова много мляко бе необходимо за изхранването му. Впрочем някои учени скотисти52 твърдяха, че го била кърмила майка му и че тя била способна да изцеди от бозките си четиристотин и две бурета и девет гърнета мляко наведнъж. Това невероятно предположение Сорбоната счете за осъдително, оскърбяващо благочестивия слух и намирисващо силно на ерес.
Така изминаха година и десет месеца, след което по съвета на лекарите започнаха да извеждат детето на чист въздух. За тази цел сръчният Жан Денио измайстори прелестна количка, в която впрягаха волове. В тази именно количка младенецът весело се полюляваше назад и напред и всички с удоволствие го гледаха; малкият Гаргантюа имаше миловидно личице с около осемнайсет брадички, плачеше рядко, но затова пък всеки час се подмокряше, тъй като бе с удивително тромаво туловище, което водеше до разхлабване на всички функции и се обясняваше като свойствен на организма му недостатък, а и със случайни обстоятелства, сиреч с пристрастието му към гроздовото питие. Впрочем без причина той не слагаше капка в устата си. Когато беше ядосан, разгневен, раздразнен или отегчен, когато риташе с крака, плачеше или викаше, предлагаха му да пие и Гаргантюа тозчас се умиряваше и отново ставаше спокойно и весело дете.
Една от неговите гувернантки под клетва ми довери, че бил свикнал с това дотолкова, че само като чуел звън на чаши и бутилки, и вече изпадал в екстаз, сякаш предвкусвал райско блаженство. Ето защо, от уважение към тази божествена особеност на неговия организъм, всички гувернантки почуквали с нож чаши, гарафи или кани, при които звуци той веднага се развеселявал, сам започвал да люлее люлката си, клател ритмично глава, пляскал с пръсти и баритоново си пригласял със задничето си.
Глава VIII
Как обличаха Гаргантюа
Още когато Гаргантюа бе дете, неговият баща нареди да му направят дрехи в семейните цветове — бяло и синьо.
И така, положен бе не малко труд, за да се изпълнят всички заръки на баща му, и дрехите бяха скроени и ушити според изискванията на тогавашната мода. В старите регистри, съхранявани в Сметната палата на град Монсоро, прочетох следното:
За ризата отидоха деветстотин аршина шателродско платно и други още двеста за квадратните клинове под мишниците. Тя беше без набор, защото набраните ризи дойдоха на мода по-късно, когато шивачите бяха счупили върховете на иглите си и започнаха да шият с ушите им.
За елека отидоха осемстотин и трийсет лакти бял сатен, а за обшивките му — хиляда петстотин и девет и половина кучешки кожи. Тогава именно мъжете започнаха да си прикачват панталоните към елека, а не елека към панталоните, което е неестествено, както убедително е доказал това Олкам в коментарите си на Exponibilia от метр Шалваров.
52
Скотисти — ученици и последователи на английския фнлософ-схоластик Джон Скот (ок. 1265–1308 г.).