— Не си прав, момчето ми — отвърна монахът. — Тя може да е грозна като Прозерпина, дявол я взел, но завъртят ли се край нея монаси, няма да я оставят на мира. Дето казват: добрият майстор намира как да употреби всяко нещо. Чумата да ме умори ако не ги видите набъбнали, когато се върнете, а то нали знаете — и сянката на манастирската камбана е оплодяваща.
— Като водата на Нил — каза Гаргантюа, — ако вярваме на Страбон. А Плиний в книга седма, глава трета, твърди, че плодовитостта зависи от храната, дрехите и телосложението.
Тогава Грангузие се обърна към поклонниците:
— Идете си по живо по здраво и нека бог бъде всякога с вас. Отсега нататък не се впускайте в такива неразумни и безполезни странствувания. Гледайте семействата си, трудете се всеки на своето поприще, възпитавайте в благонравие децата си и живейте, както ви учи добрият апостол Павел. Тогава и бог, и ангели, и светии ще ви закрилят и няма да се боите ни от чума, ни от каквато и да е друга болест.
След тези думи Гаргантюа ги отведе в голямата зала да си похапнат. А поклонниците само въздишаха и най-после рекоха на Гаргантюа така:
— Честита е държавата, управлявана от такъв господар! Ние разумяхме много неща и се поучихме от думите му повече, отколкото от всички проповеди, казани в нашия град.
— За това говори и Платон в книга пета De rep. — рече Гаргантюа: — държавите ще бъдат честити, когато царете станат философи или философите — царе.
После заповяда да напълнят дисагите им с храна, а манерките с вино и за да облекчи пътуването им, даде всекиму от тях по един кон и по няколко кароли за дребни нужди.
Глава XLVI
Как великодушно се отнесе Грангузие с пленения Фанфарон
Отведоха Фанфарон при Грангузие и той го запита какво замисля и крои Пикрошол и каква цел преследва с тази суматоха. На това Фанфарон отговори, че Пикрошол възнамерява и цели да завоюва, ако е възможно, цялата страна като отплата за обидата, причинена на неговите пекари.
— Той надценява силите си — каза Грангузие, — а който се лакоми за чуждото, губи и своето. Беше време, когато туряха ръка на цели царства в ущърб на ближния, на брата во Христе. Днес това подражание на чутовните херкулесовци, александровци, анибаловци, сципионовци цезаровци и други е несъвместимо с евангелското учение, което ни повелява да пазим, браним, ръководим и управляваме нашите собствени земи и да не нахълтваме със завоевателни цели в чуждите. Онова, което някога сарацини и варвари считаха за подвиг, днес за нас е разбойничество и злина. Пикрошол ще стори по-добре да си стои чинно у дома си и да управлява кралството си, както подобава на крал, вместо да напада и ограбва моето като злодей. Защото, ако управлява достойно, ще умножи богатствата си, а като обира мен, сам ще се разори.
Идете си с бога, заживейте в истината, посочвайте на вашия крал грешките, които забелязвате, и никога не го съветвайте, като изхождате от вашите лични облаги, защото с общественото имущество погива и частното. Колкото до откупа, който трябваше да заплатите, аз ви освобождавам напълно от него, а освен това наредил съм да ви върнат оръжието и коня.
Ето как трябва да постъпват съседи и стари приятели, толкова повече, че нашата разпра не е истинска война: знае се, че в книга пета De rep. Платон нарича гръцките междуособици не война, а метеж и съветва да бъдем крайно благоразумни, когато изпаднем в такава беда. Но дори ако настоявате, че това е война, тя е съвсем повърхностна. Тя не е проникнала в съкровените глъбини на нашите души, защото честта на никого от нас не е засегната и цялата работа, с една дума, е в това — да поправим грешката, допусната от нашите хора (искам да кажа — вашите и нашите), на която грешка вие трябваше да погледнете през пръсти, дори и когато ви е известна в подробности, защото виновниците заслужават по-скоро презрение, а не внимание, и по отношение на тях може да се ограничим с обезщетение за щети и загуби, което аз от своя страна и предложих. Бог ще бъде справедлив съдия в нашата разпра и аз съм готов да го помоля да ми вземе живота и да погуби пред очите ми всички мои богатства, за да не бъде с нищо разгневен ни от мен, ни от моите хора.
След тези думи Грангузие извика монаха и пред всички го запита:
— Брат Жан, добри ми приятелю, вие ли пленихте присъствуващия тук военачалник Фанфарен?
— Господарю — рече монахът, — той е пред вас, пълнолетен е, а и умът му си е на място, нека сам ви отговори.