— Внимавай за нашата задача, Талвар — казах му. — Не си позволявай да се разсейваш. Ако ще забогатяваш, прави го през свободното си време, а не докато работиш за мен. Ашарак успял ли е да докопа вече и престолонаследника?
— Изглежда още не е. Младият принц Кородулин все още има чувство за чест, въпреки огромните си дългове. Засега устоява на придумванията на мургите, но май започна лека-полека да се огъва. Има нужда от някого, който да му стегне юздите.
— Мисля, че познавам такъв човек. Кажи ми някакви имена, Талвар. Искам да знам кои са точно тези продажни мимбратски рицари. Ще пратя моя човек във Во Мимбре да реши проблема.
— Сега разбирам защо те наричат Благочестивия Белгарат — каза той.
— Недей да бъркаш благочестието с парите, Талвар. Ще загазиш, ако го допуснеш.
После се отправих към Во Ебор, където Мандорален се обучаваше в бойното изкуство под бдителния поглед на барона. Баронът на Во Ебор наскоро се беше оженил за една млада благородничка на име Нерина. Неговите задължения обаче не му оставяха много време за младата съпруга. Затова пък наблизо имаше на разположение един красив и почтен млад рицар, който винаги беше готов да го замести. Нищо непристойно, нали разбирате, но пък създаваше много любопитна ситуация.
Щом пристигнах, веднага пристъпих към въпроса.
— Докъде стигна с бойното изкуство ученикът ти, бароне? — попитах възрастния мъж.
— Той многократно надмина очакванията ни, Древни — отвърна баронът. — Съмнявам се, че в цяла Арендия има някой равен нему.
— Хубаво. — Погледнах Мандорален. — Искам да отидеш във Во Мимбре — наредих му. — Там има някои хора, които си просят боя. Взимат подкупи от мургите, за да отклонят принц Кородулин от правия път. Спри ги. Посланикът на Драсния при двора на стария крал трябва да ги знае по име кои са. Предизвикай няколко от тях и им счупи по някоя кост. Опитай се обаче да не убиваш, докато трае процедурата. И занапред ще имам задачи за теб, а не искам да те преследва някаква вендета, когато дойде това време.
— Ще направя най-доброто, на което съм способен, както ми нареди, Благочестиви Белгарат — отвърна младият човек. — Моето копие, мечът ми и дясната ми ръка са винаги на твое разположение. И понеже съм — а и цял свят го знае — най-могъщият жив рицар, няма съмнение, че ще победя тези низки изчадия, при това за мен ще е най-леката задача, която с радост ще изпълня. А тъй като съм твърде умел, то пораженията, които те ще претърпят, обещавам ти, няма да им причинят непоправими вреди.
(Лорд Мандорален може да бъде изключително многословен, хвърли ли се веднъж с главата надолу в някое изречение!)
Доколкото си спомням, лицето на баронеса Нерина пламна при скромното му изявление за неговата недосегаемост. Но арендските дами са си такива.
Никога не разбрах напълно подробностите от заговора на Чамдар във Во Мимбре. Може да е било само отклоняваща вниманието тактика, за да не му дишам във врата. Чамдар видя лицето ми в Анат и съм сигурен, че би направил всичко възможно, за да не го усети отново така близо до себе си.
Докладът на драснианския посланик във Во Мимбре ме настигна по пътя след няколко месеца. От него разбрах, че Мандорален е изпълнил обещанието си. Празнодумен или не, щом като веднъж си затвори устата и започне да действа, е нещо от рода на природно бедствие. Доста голям брой от рицарите, вписани в неговия списък, е трябвало да бъдат буквално измъкнати от броните, за да превържат раните им.
По това време аз вече бях в драснианското посолство в Тол Хонет.
— Справя ли се добре? — попитах Копието, сочейки към Силк. Сигурно не беше много тактично да задавам подобен въпрос точно под носа на изчервилия се начеващ шпионин, но последните събития видимо бяха подкопали добрите ми обноски.
— Той е многообещаващ служител, Древни — отвърна Копието. — Има една слабост обаче — склонен е да се отклонява от главното. Честността също не е сред най-силните му страни. Притежава душа на крадец и не може да устои, когато има удобен случай да открадне нещо.
— Копие! — възропта Силк. Принц Келдар носеше типични за драснианците черен жакет и панталон. Беше жилаво дребно момче с остро лице и дълъг прав нос. По онова време беше едва на двайсет, но в очите му вече прозираха нехарактерни за неговата възраст цинизъм и интелигентност.
— Е, добре, господа — казах. — Да се залавяме за работа тогава. Има един гролим на име Чамдар, който обикновено се представя като Ашарак Мурга. Наскоро беше в Сендария и направи неща, които сериозно ме ядосаха. Доколкото имам информация, той е минал през Арендия и сега е на път за насам. Искам да го открия. Намерете ми го.