— Приятелят ми бързал, затова не е имал време да се представи на дамата, както се полага. Но щом разбра, че тръгвам насам, ме помоли да разуча къде живее, как се казва и дали е омъжена — той пак се насили да се засмее, но и този опит не беше по-добър от предишния.
— Описа ли ти как изглежда? — попита сендарят. Ама че кретен! Дори съшитата с бели конци история да беше истина, той сигурно имаше някакво описание. Но в неговия случай това не беше проблем. Ктучик най-вероятно бе гравирал портрета на Поулгара от вътрешната страна на очните му ябълки.
— Каза, че била доста висока и много красива.
— На това описание отговарят много от дамите в Султурн. Даде ли ти повече подробности?
— Косата й била много тъмна — каза мургосът, — но това, което наистина впечатлило приятеля ми е, че имала бяла ивица точно над веждите.
Сендарят се разсмя.
— Така да беше казал — отвърна той. — Приятелят ти е бил запленен от господарката Поул, лелята на Дарион дърводелеца. Той не е първият, но най-добре му кажи да си търси късмета на друго място. Господарката Поул не се интересува от тези неща и прави всичко възможно хората да го разберат. Тя може да смрази гръмотевица от три мили разстояние.
Започнах да ругая под нос. Трябва да си поговоря с Поул по този въпрос. Каква полза да се крие, щом не си е променила името, външността и характера? Повече нямаше за какво да се заседавам. Мургосът научи каквото му трябваше, аз — също. Блъснах настрана паницата с водниста яхния от ряпа, станах и си тръгнах.
Улиците на Султурн бяха почти опустели и силен мразовит есенен вятър свиреше около ъглите на монолитните каменни къщи. Гъсти облаци скриваха луната, а малобройните фенери, които трябваше да осветяват пътя, примигваха и гаснеха, когато вятърът ги връхлиташе. Въпреки това аз не обръщах голямо внимание на времето. По-скоро ме интересуваше дали някой друг мургос не се е залепил за гърба ми. Обръщах се на няколко пъти, криволичех по тесните полутъмни улички и се добрах до работилницата на Дарион по по-дългия път.
Беше мръкнало и работилницата вече бе затворена. Но светлината от прозорците на горния етаж, където живееше семейството на Дарион, показваше, че са си у дома. Не почуках на вратата. Нямаше нужда да безпокоя съседите. Вместо това вдигнах мандалото и влязох. Попрепъвах се малко в тъмнината, докато намеря стълбите. Взех ги по две наведнъж, направих няколко несполучливи опита да отключа горната врата и накрая сполучих.
Вратата водеше към кухнята. Личеше си, че обзавеждането е дело на Поулгара, макар луната едва-едва да осветяваше. Беше уютна и весела и приличаше на всички останали кухни на дъщеря ми. Когато се промъкнах в стаята, Поул и малкото й семейство вечеряха на кухненската маса.
— Поул! — изсъсках остро. — Трябва незабавно да напуснете това място!
Тя скочи от мястото си, а очите й святкаха.
— Какво правиш тук, старче? — настоятелно запита тя.
Дотук с моята дегизировка.
Дарион също се изправи. Не го бях виждал от дете. Беше много висок, а широките му рамене ми напомниха за Драс Бичия врат.
— Кой е този човек, лельо Поул? — попита той.
— Баща ми — отвърна тя кратко.
— Благочестивият Белгарат? — потрепна гласът му.
— За „благочестив“ може да поспорим — отвърна сухо тя. — Казах ти да стоиш настрана от мен, татко.
— Това е извънредна ситуация. Поул. Трябва на мига да напуснем Султурн. Мислила ли си някога да заличиш белия си кичур? Повярвай, с него изглеждаш много подозрително.
— Какво имаш предвид?
— В хана на половин миля оттук има един мургос. Разпитваше за теб, А което е по-лошо — получи необходимите отговори. Знае точно къде живееш. Съберете най-необходимото и да вървим. Не зная дали е сам или не. Но дори и да е само той, това скоро ще се промени.
— Защо не го уби?
Очите на Дарион се ококориха.
— Лельо Поул! — ахна той.
— Доколко той е наясно с нещата? — посочих към Дарион.
— Толкова, колкото му трябва да знае.
— Това звучи малко мъгляво, Поул. Знае ли всъщност кой е?
— В общи линии.
— Тогава е време за някои подробности. Ти по-добре събери нещата. Ще купим останалото в Коту.
— Коту?
— Твърде много мурги душат из Сендария. Време е да се преместиш в някое от кралствата на алорните. Събери в бохча най-важното, докато разясня положението на Дарион и жена му.
— Все още мисля, че трябва да убиеш мургоса.
— Намираме се в Сендария, Поул, а не в Черек. Труповете тук правят впечатление. Щом се приготвиш, ще отида да купя коне.
— По-добре вземи кола, татко. Селана е бременна. Няма да позволя да я разкарваш насам-натам върху седло.