Момъкът изгуби лицето си, като чу думата операция.
— Не може ли инак? — извика той с умолителен глас, който потреперваше от страх.
— Аз ви казах: операция трябва и най-късно утре — издума докторът решително и си зе шапката.
— Моля, почакайте, докторе!
— Петдесет на сто има шанс да се спаси животът на жена ви, който е драгоценен за вас и за децата — но операция. Без това тя е изгубена; положително, безвъзвратно — отсече Чириков.
Прекрасната майска вечер беше необикновено тиха, светла и звездна. Един сладък зефирец милваше листата на акациите в двора, вапцвани с тъмнозелена позлата от лъчите на лампата, сложена на масата. Докторът беше свършил вечерята със семейството си и, облегнат на стола, пушеше цигарата си и смилаше, с очи сладко устремени към засипания със звезди небосвод.
— Та ти поръчваш утре по-рано да те събудя, докторе? — попита жена му, русокоса, напета невяста, с приятни движения и пълни с блага кротост очи, като подаваше на слугинята заспалото на гърдите й най-малко детенце.
— В шест часа непременно.
— Че какво тъй?
— Операция важна имам да правя на Шандовата жена.
Той й разправи.
— Имаш ли надежда за нея?
— Никаква, тя е безнадеждна, часовете й са прочетени.
Жена му го погледна с недоумение.
— Ами защо тогава операция? Само напразно да се вреш пак в такива страхотии!
— Мъжът прие. Нека сторим… Па това ми е занаятът. Аз от лекарска практика живея, не от сантименталности… Какво ще бъде положението на докторите, ако се откажат да лекуват днес един, че щял да оздравее и без тяхна помощ; утре другиго — защото и без лекарства ще остане жив; други ден трети — че и с тяхната операция ще умре, както ще умре и без нея… Нашите деца трябваше да измрат гладни… Днес от Пипева донесоха ли сметка?
— Да, за гарнитурата на прозорците: петстотин лева!
— Аз именно за този борч смислих днес, когато видях оназ… Дай, рекох, да го платя, да не виси, па се услових с Шандова за жена му: петстотин лева… Тъй и тъй ще умре!… Той даде формален запис.
Като думаше това, доктор Чириков щипеше румената бузка на момиченцето си, което вакарелката държеше пред него.
Жена му не чу последните му думи, защото влезе за нещо в къщи.
А нощта беше чудно хубава.
Докторът сънува доста неприятен сън: присъни му се, че някакви негри с отпуснати джуки и жълти големи зъби са грабнали хирургическите му инструменти, скачат, въртят ги, лъскат ги, прекарват ги през месата си, наръгват Пипевата сметка, а тя, за чудо, пуща кръв!… И отказват да му ги дадат, при всичко че докторът ги гони и ги моли да си земе инструментите, които утре му бяха твърде необходими — да реже някакъв корем!
И други подобни гнусотии!
Сутринта докторът, щом стана, погледна на писалището си и с удоволствие видя чантата със сечивата си непипнати.
Впрочем, те и не трябваха сега!
Господ беше прибрал болната нощеска.