Ран Босилек
Гарван грачи
Смешен филм за деца
АХ, ТУЙ МАГАРЕ!
Трак-трак-трак-трак!
Га-га-га-га!
Господа, започва говорящият филм „Гарван грачи“.
Трак-трак, га-га!
Това значи: черноперко кълве млин в тава, на извисен комин. Кълве и зове певеца Магарини с приятелски слова:
— Ела, певецо благ! Гост драг бъди ми! Навред аз славя твойто име. Мъдрец си ти и твоят глас трепти като божествена музика. Ела да си пооблажиш езика. Разкошен млин аз имам тука! Качи се! Нямай страх от правия комин и от случайна злополука! На кино всичко може. И нещо да се случи, не дай си боже, недей се плаши! Знай — киномайсторите вещи ще му намерят леснината. Не виждаш ли тавата и мене как сме на комина закрепени?
— Аха, аха! Разбирам. Ида! — отвръща Магарини и слага преден крак на бай Мулешковата къща. Подига си и задницата тежка. И хоп на покрива се качи. Крачи. Дига предни крака и по комина се катери. А Гарванчо отгоре грачи:
— Така-така! След миг при мен ще се намериш. Така-така! Нагоре! Все нагоре. Недей се спира! Браво!
А Дългоушко се катери здраво.
— Ах, стигнах най-подире!
— Добре дошел! И да не губим време! Да почнем да ядеме!
— Да, да-а-а! — реве усмихнат гостът драг. И почва да яде. Лапа, лапа, лапа. Поема дъх и лапа пак. Коремът му расте, расте. А Гарчо гледа изумен. Уста разтваря. Очи пули! Ще стори пакост това муле! И виква:
— Бай Мулешко, бай Мулешко, излез, че на другаря ми е тежко!
Излиза бай Мулешко. Гледа: балон космат. Над него две уши стърчат. Бай Мулешко грабва набързо прът и почва да подпира госта ястелив.
Подпира и мърмори:
— Ах, туй магаре, туй магаре! — кой дявол го подстори на връх комина да се качи! А и ти, зловеснико проклети, на хубаво не грачиш! Какво ли зло ще ни сполети! Вятърко всесилни, пази ни!
А Магарини лапа, лапа, лапа. Суровото тесто в корема му кипи, кипи, кипи. Навън напира.
Бай Мулешко пухти отдолу и подпира. Ах, туй магаре, туй магаре! А Гарванчо примира, дъх запира. И в миг магарето избухва — гръм, трясък, рев! Ужасен вик! Глава, крака, опашка летят нагоре към небето. А Гарчо и Мулешко с дълбока мъка на сърцето нареждат:
— Тежко, тежко, тежко!
Но вие не тъжете, читателю любезни! Наш Дългоушко от небето пак ще слезне. Че има още да си пати и да се слави с лудории чудновати.
РИБАТА ХВАЩА РИБАРЯ
Трак-трак-трак-трак!
Га-га-га-га!
Господа, продължава говорящият филм „Гарван грачи“. Оставихме Гарванча да плаче и да нарежда заедно с опечаления Мулешко: „О, тежко, тежко, тежко! Загина даровитият певец! И никога не ще ни радва вече божественият му гласец!“ Но в този миг до тях — цоп — от небето падна крак, после втори, трети, четвърти, после труп, после глава.
— Какво ли е това?
— Магарешка глава!
— Той е, той е, той!
— Ах, леле мале, Магарини мили мой.
— Ала на части пада от небето!
— Това не вреди! Ще го сглобиме! Ах, муленцето мило!
А Бай Мулешко се затири, донесе кинематографическо лепило, което всичко залепява и като живата вода и камъните дори съживява:
— На работа сега! Сглобявай, Гарване! — извика бай Мулешко. — Аз със лепилото ще мажа, а ти слепявай о трупа крака, врат, глава!
— Така-а! Така-а! Крака, врат, глава! Гарванчо повтаря и всяка част на мястото поставя.
— Опашката остана. Но де я нея?
— Де я? — се лута майсторът и дири. Тук опашка, там опашка — няма. Тогава Гарванчо въже дебело взема, разчепква го на края ч добавя:
— Кой казва, че не зная и мулешки опашки аз да правя!
През това време Магарини оживява и от все гърло заревава:
— Да сте жи-виии-и, при-я-те-ли ми-ли-и, дето до-бре-е сте ме за-ле-пи-ли-и!
И ритна той от радост, опашката повлече, а Гарванчо му рече:
— Така-а, така-а! Зная, зная: на опашката на края ще вържем въдици и двама риба ще ловим. Да вървим!
И ето, те стигнаха, морето. Магарини спусна дългата опашка със въдици в водата, а Гарванчо заклати одобрително главата.
Но скоро Магарини сети, че нещо опашката опъна. Нозете той напъна. Но сила по-голяма го дръпна към водата. Додето Гарванчо изграка, Магарето ревеше на великанска риба във устата. Тя му погълна трупа до главата. Но Магарини зарита със краката, проби на рибата корема. И към брега се той подема като с подводница крилата. Опашката му плува из водата и други риби с въдиците хваща.
А Гарванчо молитва към брега изпраща: „О, кой ще ни помогне!“
— О, бай, Мулешко, помогни ни! Най-после Магарини изскочи на брега с нечуван лов!
Закрачи той честит с една голяма риба като кит и много още други дребни, на бай Мулешко за гозбица потребни. И сбра се мало и голямо да гледа това чудно чудо. А Гарванчо, зарадван лудо, положи венец от лаври на рибаря и изграка: