— Га-га-га-га! Слава и чест на Магарини! По сила и лъва ще надмине!
КОЛКО ЧИНИ МАГАРИНИ
Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га!
— Господа, пак продължава говорящият филм „Гарван грачи“.
Магариии крачи и с лъвска сила влачи риба тежка. Над него Гарванчо захвърка и заграчи:
— Напред към бай Мулешко!
А бай Мулешко се задава, гледа и се чуди: каква е тая риба с магарешки крака? Мале мила! Как може? Рибешка уста, а от нея се подава магарешка глава!
В туй време, додето бай Мулешко се съвземе, Магарини гръмко заревава:
— Ехей! Здравей! Това се вика лов! Ела при мене, бай Мулешко! Съвети дай ми ти сърдечни, какво да сторим с тоя лов! Да свърша всичко съм готов.
— Ах, ти ли си, бре Магарини? Че как тъй стана, мамин сине! Това чудовище как хвана! Елате с Гарча двама тука! От тая по-голяма слука — кажи му здраве! Сега ме чуйте що ще правим! Ще яхна тая риба аз и този час ще идем на пазара. Ще я продам без мъка на рибаря. А скрит в нея, Магарини ще чака сгоден случай, за да покаже колко чини. Сега напред!
— Да, да-а! Добър съвет! — изкряка Гарчо.
— Приет, приет! — добави Магарини. — Да вървиме!
На рибата бай Мулешко се покачи. Пред него Гарванчо заграчи.
Каквото бай Мулешко рече, така стана. Намериха рибаря. И рибата цена висока хвана.
Дори и бай Мулешко като помощник-продавач остана. Възпретна той ръкави, па завика:
— Тука, тука! Пресна, едра! Без забава реже, дава! Който купи, ще повтори!
Леля Дана Дебелана с чича Лича вече тичат. Тя отдалече говори:
— Де бре, чичо, какво чудо! Риба като нас дебела! Ще си купим, ще похапнем, та каквото ще да става!
— Реже, дава, реже, дава! Чичо Личо се провикна:
— Хайде де! Сечи, рибарю! Ей оттука! Тъй наслука! Премери я. Колко дойде, честно плащам!
Леля Дана Дебелана се поклаща и добавя:
— Ех, каква яхния, леле, от таз риба ще направя!
Бай Мулешко дигна ножа. Ала така се увлече, че забрави Магарини. С мъжка сила той замахна. Рибешкия гръб разсече и засегна Магарини…
В миг той ревна, рипна, охна, като граната изскочи, литна горе, падна доле, върху пода се стовари. Той отхвръкна, купувачите издигна. Те летят, от страх примират.
— Майчице, какво магаре!
Но когато се съвземат, те разбират, че ги влачи хала съща и със сила всемогъща реве, та земята търси:
— Бай Мулешко, бай Мулешко! Жежко, жежко, жежко, жежко. Никак не беше човешко, дето гърба ми посече! И така ме натовари! Ала и яма що да сторя! Нали пусто съм магаре!
ТРАМВАЙ МАГАРИНИ
Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га!
— Господа, и сега продължава говорящият; филм „Гарван грачи“.
Раненият Магарини лудо тича и носи на гърба си леля Дана Дебелана и чича Лича.
А бай Мулешко завика подир него:
— Запри се, Магаринчо! Прости ме, братко мили!
А Гарванчо добави:
— Запри се! И прости на бай Мулешка. Той, без да иска, с ножа по гърбеца те засегна. Стана грешка. Прости го ти сега! Га-га! При нас ела!
Но кой ти чува? Магарини гърлището надува и с тежкия товар все тича, тича… Най-после, кой знае как, между два княжевски трамвая се намери. Единият отива, а другият се връща. И Магарини със сила всемогъща отхвърли връх колата и леля Дана, и чича Лича, па плю си на краката и почна по релсите да тича. И както размахваше опашка, с железните въдици на края опашката о жиците се хваща. По нея тръгва ток. И Магарини полетява с по-голяма скорост от трамвая.
— Зър-зър-зър! — лети към Княжево и никъде не спира. Ала дружина скиорска го съзира и вик надава:
— О, Магарини, ти ли си? Спри, спри, спри! И в Княжево ни отнеси! Там шанцата ще осве-тиме и със скокове юнашки ще придобием славно име!
— Стой! — извика Магарини, — Качете се, та да вървиме!
Но в тоя миг се чу и бай Мулешковият вик:
— Магарине, Магарине-е! Почакай малко! И нас със Гарча покачи ни!
— Га, га-а! И ний пристигаме сега! Почакай, почакай малко, Магарине! И рибата довлече бай Мулешко. Почакай! Ще окачим и нея. И тя с Мулешка ще се влачи!
А бай Мулешко с мъка крачи и рибата довлича. Дружината на трамвай „Магарини“ се покачи.
А за трамвая бай Мулешко рибата окачи и седна върху нея.
Готово!
Зър-зър-зър!… — лети към Княжево е товара Магарини. Такъв трамвай кой може да надмине?
Дори и Гарванчо редом с тях едвам летеше. А скиорската дружина размахваше ръце и от все сърце крещеше:
— Ура! Напред! Напред към планините! G отлични скокове навред сме ние винаги прочути!
А Магаринчо слуша, не се стърпява, навирва си ушите и от все гърло заревава:
— Аха, аха-а! Не се хвалете! За после дръжте си хвалбите! И нека всеки знае, че бае Магарини със ски света ще смае и първенците ще надмине!