А скиорската дружина главата му притиска и се киска:
— И ти не се хвали, о, Магарини! Ще видим горе колко чиниш! А сега спри да слезем! И ако искаш, с нас ела, да видим как те бива!
— Сега, сега! Слезнете и вървете! Като вас виждал съм такива. Тоз час за ски отивам. И ида, ида!…
— Добре, добре!
И тръгна славната дружина. А Магарини към Княжево замина с бай Мулешко.
ПЪРВЕНЕЦ
Трак-тряк-трак-трак. Га-га-га-га.
— Господа, Магарини към селото крачи, да дири ски, та и той като спортист да се прослави.
Бай Мулешко се поотби в една кръчма край селото да си похапне и посръбне.
А скиорската дружина към планината се отправи и шанцата задмина. И почна да се качвай се спуща. Но изведнъж зачу се рев до бога. И вдигна се тревога.
— Кой реве?
— За помощ кой зове?
— Напред, момчета! От гибел да го отървеме, А през туй време Магарини, потънал във снега, реве със всички сили:
— Хора, бре-е! Де сте, бе-е! Тук сега-а във снега-а, ще умра-а!
Към тоз ужасен вик се спуснаха за миг сърцатите скиори. И над снега отгоре измъкнаха потъналия скиор. Наблизо имаше стобор.
И някой се провикна:
— Дъските откъртете! По-скоро тук ги донесете! На подкованите нозе на Магарини за ски ги прикрепете!
Додето Магарини се усети, дъските бяха вече на нозете. На всяка нога по една.
— Сега напред! Нагоре по тая върла стръмнина! — Това е лесно за скиори, но що да чини Магарини? Опитва тъй, опитва инак — не може крачка да възлезе. Задъха се, език изплези и на молба удари:
— Не мога-а! Не мога-а! Помогнете ми, другари!
И скиорската дружина започва да го тика. Но доста време мина, а той не мръдва. Тогава най-малкият скиор извиква:
— Задните крака напред му обърнете и за опашката теглете!
— Така, отлично! Браво!
— Теглете все нагоре и дръжте здраво!
Дано не се случи някой да изпусне, Магарини с такава сила надолу ще се спусне, та ще повлече и нас, и всички, що на пътя му се мернат!
За здравата опашка го дърпа дружината юнашка и с дружна сила прекомерна чак горе го извлича.
Тогава мъдри Магарини разбра, що трябва тук да чини. Погледна отвисоко, посочи шанцата там долу и затръби на вси страни с гръмовен глас:
— Настана вече моят час! Да види целий свят какво аз мога!
Най-главният скиор приятелски му рече:
— Послушай, приятелю стари, о, човече, пардон, о, магаре! Такъв опасен спорт недей подхваща!
Но Магарини главата си поклаща:
— Аз слушам, приятелю стари, о, магаре, пардон, о, човече, но тука няма да послушам вече. Прослава диря аз, прослава! Разберете! Не ми пречете!… Едно, две…
И Магарини полетя. Като хала надолу се понесе. От шанцата отлитна и хвръкна като самолет…
Когато кацна, беше вече най-великият скиор по цялата земя.
И забръмчаха телеграфи, радиоапарати:
— Хвала и чест на Магарини! Той всички първенци по дяволите прати!
ВЕЛИК ПЕВЕЦ
Трак-трак-трак-трак!
Тонфилмът продължава. Ще видим как прославеният Магарини от много слава си изпати.
От завист скиорите познати оставиха Магарини, потънал от чутовния скок в снега дълбок. Напразно той ревеше:
— Господа! Не ме оставяйте самин! Върнете се, върнете! Не е ли срам за вас — прославеният Магарини да загине! Елате ме спасете! Освободете ми нозете!
Но никой го не чу и той остана сам-самичък. Прекара тежка нощ. На сутринта, когато слънце запрепича, той пак започна да реве:
— Докога аз ще се мъча тук в снега-а! И болки сещам по гърба. Навярно от скачането придобити рани. А слънцето препича. Какво сега ще стане?…
В туй време мина бояджия. Боя държеше във кутия. И спря го Магарини.
— Ах, помогни ми, господине!
— Но как?
— Освободи ми поне едина крак и раните със нещо намажи ми, че болката ме дразни.
— Добре, добре!
Измъкна му краката и раните нацапа със боята. И първенецът Магарини се превърна на животина чудновата.
И с мъки тежки и болежки от планината той се смъкна. Вървя, вървя, пристигна в София. До Зоологическата градина се домъкна. Побутна с крак вратата и при животните се вмъкна.
— Къде, Жирафомагарине? — запита го чистачът.
— Ох, остави ме да почина тука, господине! Едвам-едвам се влача.
— Заповядай, заповядай! Нали за редки жи-вотини като тебе са тез градини.
И Магарини край слона мина гордо-гордо. А той го гледа, очи пули. — Бре, какво е туй жирафомуле! Маймуната го спря и рече:
— Добре дошел! Аз чакам те отдавна вече. По радиото чух как се разнася твойто име из нашенско и вредом по чужбина! Ще бъдеш гордостта на нашата градина! Сега тук нещо да поуредиме, та нашия народ да поразвеселиме!