— Концерт! — отсече Магарини. — Пред лъва искам аз да се прочуя!
— Отлично — извика хитрата маймунка. — Концерта ще разглася аз Лично със звънец и със обяви, от мене по-големи.
И без да губи време, тя съобщи на всички животни, че Магарини-Жерафини ще пее арии из „Фауст“, „Риголето“ и „Аида“. И лъвът първи викна:
— Ида, ида!
След него ред по ред дойдоха всички животни. Започна Магарини. Отпусна своето гърлище. Но лъвът изрева:
— Я го вижте! Та нима песен е това! Да се накаже за измама!
Но Магарини прихна.
— Не слушам аз критик несвестен! Аз пея моя песен и с нея се гордея!
Но лъвът скочи.
— Сега ще видиш, майчин сине! Насмалко щеше да загине Магарини. Добре, че чу го бай Мулешко, който в София се беше върнал, и го избави от положението тежко. И тръгнаха към бай Мулешковата къща. Тогава Гарванчо ги зърна, че се връщат. При тях дойде и радостно заграка:
— Га-га! Приятна вест ви нося аз сега. Всичко, всичко, което тези дни задружно преживяхме на филм е вече снето. И в книга е разказано чудесно. На трима ни поставени са ликовете. Ако не вярвате, идете и книжката „Гарван грачи“ си купете. Разгледайте я и я прочетете! Га-га-га! Честити сме сега! Цял свят за нас говори! И най-добре ще сторим, то се знай, да сложим тъкмо тука, и ри най-върховната сполука — КРАЙ.