Стивън Ериксън
Гаснещ зрак
( книга 2 от "Трилогия за Карканас")
На Хауард Мораим
Благодарности
Благодаря на моите предварителни читатели: Ейдан Пол Канаван, Бария Ахмед, Стив Даймънд, Джудит Колинс и Шарън Сасаки.
Тази отне много време и ценя високо търпението ви.
Благодаря, както винаги, на Блеър Томас, Саймън Тейлър и Хауард Мораим.
Карти
Действащи лица
Аномандър
Андарист
Силхас Руин
Келарас
Празек
Датенар
Хиш Тула
Венес Турайд
Рансепт
Сукул Анкаду (заложник)
Грип Галас
Дретденан
Хорулт Чив
Секароу
Драконъс
Спайт
Енви
Айвис
Ялад
Сандалат Друкорлат (заложник)
Спинок Дурав
Фарор Хенд
Лейди Дегала
Джурег Тоу
Лорд Ванут Дегала
Сил Лебанас
Майка Тъма
Емрал Ланеар
Ендест Силан
Седорпул Ахрас
Райз Херат
Орфантал
Рибс
Ковачницата
Хуст Хенаралд
Легион Хуст
Торас Редоун
Галар Барас
Селтин Ригандас
Манастирът Янис
Шеканто Деран
Магьосник Реш
Капло Дриим
Манастирът Йедан
Високопреосвещенство Скеленал
Вещица Рувера
Скара Бандарис1
Илгаст Ренд
Халид Бахан
Естала
Кагамандра Тюлас (Остриган)
Тейт Лорат
Шелтата Лор
Инфайен Менанд
Шаренас Анкаду
Халид Бахан
Сагандер
Лаханис
Вренек
Нарад
Глиф
Варет
Листар
Ребъл
Ранси
Калат Хустаин
Фарор Хенд
Спинок Дурав
Бурса
Финара Стоун
Вата Урусандер
Оссерк
Хун Раал
Серап
Севег
Ренар
Синтара
Първа книга
Трагичната съблазън
Тъй че жадуват за кръв. Поетите знаят вкуса ѝ, но някои го знаят по-добре от други. Малцина са се задавяли с нея. Стой на разстояние, прочее, и превърни насилието в танц. Тържествувай в звуците му, в хаоса и в онези неумолими изражения, които сякаш са по-подходящи за неприятна задача, изпълнена с неохотна сдържаност. За публиката е онази радостна възхита от добре размахания меч, съвършеното забиване, студеното лице с твърдия поглед в очите. Наслади се, прочее, на наперената стъпка и виж нещо изкусително в мрачното другарство на пропаднали мъже и жени…
Пропаднали? Казваш, че мнозина не виждат това? Да възхваля ли тогава вонята на лайна и пикня? Плача за далечни любими? Безнадеждния копнеж за майчина прегръдка, да облекчи болката и ужаса, да благослови смиреното затихване на блъскащото в гърдите сърце? Да опиша ли истинските лица на насилието? Гърча на страха, тежината на ужаса, паниката, която връхлита в изблик на кръв, изблик, който пресушава взора и издува очите? Но каква ценност има всичко това, когато да усещаш значи да признаеш крехкостта на нечия душа, а тази крехкост трябва вечно да бъде отричана в публичното перчене, което толкова много смятат за съществено, иначе губят самообладание.
Всъщност, според мен самата броня нашепва за слабост. Разхлаби ремъка на шлема, остави кожата на черепа ти да настръхне в студения въздух. Смъкни всичко докато не застанеш гол и да видим отново това перчене.