Не беше престъпление да се отклониш от обичайната пътека, но все пак си имаше цена. Все едно. Онзи млад мъж си бе отишъл, не искаше да остане задълго с никой любовник, а името му бе изчезнало от живия свят след подпалването на селото му от форулкански нашественици. Дали бе умрял или си бе избрал друг живот, Хаварал не знаеше.
„Но сега вещата ти усмивка е пред мен. Съжалявам само за края, моя любов, само за края.“
Смут изпълни главата му и отпрати в душата му скръбна песен, която породи мъгла от сълзи в очите му. „Песен на старец е тази. Песен за всички смърти в един нормален живот, как идват и отминават като стихове, и този хор, който свързва всяка с всяка, о, той нищо не оглася, освен въпроси, на които никой не може да отговори.“
До него сержант Кулис го погледна и с корава усмивка каза:
— Колко ясен е умът в този момент, сър! Светът е толкова контрастен, че е почти непоносим за гледане!
Хаварал кимна, после изръмжа:
— Проклет вятър! — И примига.
Първото синкаво петно, появило се сред сигналните станции, ги накара да препуснат в галоп и те възвиха навън, настрани от леките стрелци. Щом формацията конска подкова се очерта, пехотинците изведнъж се стъписаха, осъзнали какво става. Флаговете се завъртяха и показаха по-тъмно синята си страна, за да възвестят обръщането навътре и атаката.
Леките части се бяха изнесли твърде далече — Хаварал го виждаше ясно, — а линията на пиките все още се тътреше тежко напред, едва на средата на отсрещния склон.
Хаварал наведе пиката си и пъхна задния край в дългия една ръка кожен калъф, закрепен за седлото. Чу и усети здравото щракане на края в бронзовото гнездо.
— Сгащихме ги! — извика Кулис. — Много сме бързи!
Капитанът не отвърна. Видя леки копия, хвърлени от яки ръце, видя пики, наведени напред, за да отбият повечето от тях много преди да могат да поразят гърдите на конете. Няколко животни изцвилиха, но гласовете на Стражите вече изпълваха въздуха, извисени над тътена на конските копита.
„Гняв взет назаем може да е това, но ще свърши работа.“
Леките стрелци се пръснаха като зайци.
Няколкостотин войници на Легиона щяха да умрат и сълзи потекоха от очите на Хаварал, оставяйки студени бразди по страните му.
„Започва. О, благословена Майко Тъма, започва.“
Севег изруга и се обърна към Хун Раал.
— Много се отдалечиха тия глупаци. Кой ги командва?
— Лейтенант Алтрас.
— Алтрас!? Братовчеде, той е помощник-интендант!
— И нетърпелив като кутре с развързана каишка.
Тя погледна капитана до себе си. Профилът му беше рязко очертан, почти величествен, ако човек не погледнеше по-внимателно. И да му въздействаше гледката с неизбежното избиване на триста войници на Легиона, нямаше никакъв доловим знак. „Друг вкус за командване, значи. Лорд Урусандер изобщо нямаше да го направи така. И все пак никаква полза няма да се оспорва това.“ Изгледа замислено лицето на братовчед си, спомни си как рухваше това изражение при правенето на любов, как ставаше толкова детински разпуснато…
Долу на полето крилата на конницата на Стражите стягаше смъртоносния си клуп около леките пешаци. Пики се навеждаха, набождаха тела, надигаха ги във въздуха или ги приковаваха към земята. Повечето оръжия пробождаха войниците отзад.
С крайчеца на окото си Севег улови жеста на Хун Раал, почти лениво махване на облечената в метална ръкавица ръка.
Зад тях външните части на конницата на Легиона на задния склон се раздвижиха и бързо се понесоха в галоп. След това, завъртайки все едно единият им край бе закован на място на терена, бойците завиха срещу склона. Ездачите се наведоха напред, щом конете им започнаха изкачването.
„Трябваше да заповяда това по-рано. Сто удара на сърцето. Петстотин. Нито един пешак няма да остане.“
Сякаш прочел мислите ѝ, Хун Раал каза:
— Имах списък на недоволници. Войници, твърде склонни да оспорват какво е нужно, за да донесе мир на владението. Спореха край лагерните огньове. Мърмореха за дезертиране.
Севег не каза нищо. Нямаше нищо престъпно в задаването на въпроси. Последното обвинение беше нелепо. Дезертьорите никога не говореха за това предварително. Всъщност беше обратното. Смълчаваха се в дните преди да изчезнат. Всеки войник знаеше тези признаци.
Предните редици на конницата на Легиона изкачиха склона, прехвърлиха билото и се понесоха надолу в плътно множество, за да стигнат на бойното поле отвъд фланговете на Стражите. Тя видя как първите вражески ездачи усетиха заплахата и объркването ги завладя, пики се надигнаха, за да позволят бързото обръщане. Централната формация, където ядрото на силата на Ренд все още настъпваше в тръс, започна да се издува.