„Тя няма да избере. Отдава се само на своя любовник и неговите недодялани изрази на любов. Все едно че се е отвърнала от всички ни, докато Куралд Галайн пропада в развала.
Ще трябва ли стоманеният юмрук на Урусандер да потропа на вратата, за да я събуди?“
— Ще се наложи да го убиете — каза Райз Херат.
Тя не можеше да възрази на тази констатация.
— Балансът на успеха обаче — продължи историкът — ще се намери в избора на това чия ръка борави с ножа. Този убиец, Върховна жрице, не може да спечели друго освен вечното осъждане от Майка Тъма.
— Дете на тази новородена Светлина тогава — отвърна тя. — За което такова осъждане не значи много.
— Урусандер трябва да стигне до брачното ложе окъпан в кръвта на убития любовник на новата си съпруга? Не, не може да бъде дете на Лиос. — Погледът му се впи в нея. — Увери ме, че разбираш това, моля те.
— Тогава кой измежду нейните възлюбени поклонници би избрал такава съдба?
— Мисля, че на тази сцена, която описваш, изборът няма избор.
Тя затаи дъх.
— Чия ръка принуждаваме?
— Ние? Върховна жрице, аз не съм…
— Не — отсече тя. — Просто си играеш с думите. Дъвчеш идеи, твърде уплашен да не се задавиш с костта. Не е ли вкусът окайващо краткотраен, историко? Или навикът да се дъвче е достатъчно възнаграждение за такъв като тебе?
Той извърна очи и тя видя, че трепери.
— Мислите ми кръжат към едно-единствено място — каза той бавно, — където стои един-единствен мъж. Той е своята собствена крепост, този мъж, когото виждам. Но зад стените си той крачи с гняв. Този гняв трябва да ни даде пробива. Пътя ни към него.
— Как се вмества това у теб?
— Като камък в корема ми, Върховна жрице.
— Ученият навлиза в света и при всичките войници, които съставят неизброимите ви идеи, накрая проумявате цената да се живее като тях. Множество от лица… ти вече носиш всички тях, историко.
Той зарея поглед към далечния хоризонт на север.
— Един мъж тогава — каза тя. — Достоен мъж, когото обичам като син. — Въздъхна и сълзи опариха очите ѝ. — Той вече почти се е отвърнал, и тя от него. Горкият Аномандър.
— Синът убива любовника в името на мъжа, който би станал негов баща. Необходимостта поражда собствената си лудост, Върховна жрице.
— Изправени сме пред трудности — каза Емрал. — Аномандър обича Драконъс и чувството е взаимно. Измерва се в огромна почит и нещо повече: съдържа искрена привързаност. Как разтрогваме всичко това?
— Чест — отвърна той.
— Как така?
— Те са мъже, които държат на честта над всичко останало. Честта е доказателството за цялост в края на краищата и те избират да изживеят това доказателство във всичко, което вършат. — Обърна се към нея. — Предстои битка. Срещу Урусандер Аномандър ще командва всички Домашни мечове на по-големите и по-малките домове. И, може би, един възкресен легион Хуст. Нарисувай картината, която предлагам, Върховна жрице. Бойното поле, силите, строени една срещу друга. Къде, прочее, виждаш лорд Драконъс? Начело на своите могъщи Домашни мечове… които толкова ефикасно унищожиха Пограничните мечове? Той ще държи на своята чест, нали?
— Аномандър няма да му го откаже — прошепна тя.
— И тогава? — попита Райз. — Когато знатните разберат кой би застанал с тях в предстоящата битка? Няма ли в своя гняв — в своята ярост — да се отдръпнат?
— Но почакай, историко. Аномандър със сигурност ще обвини благородниците си, че изоставят полето на битката.
— Може би в началото. Аномандър ще види това поражение като неизбежно. Така унижението от капитулацията ще бъде за Урусандер, защото той не може да види в жеста на Консорта причината за това. Поражение, наложено от гордостта на Драконъс, и когато Консортът остава неразкаян — а той не може да направи нищо друго, тъй като ще види капитулацията като измяна, както е длъжен; всъщност тогава той ще го разбере като своята собствена смъртна присъда… тогава, Ланеар, ще видим как тръгват един срещу друг.
— Знатните ще приветстват отхвърлянето на това приятелство от Аномандър — каза тя. — Драконъс в крайна сметка ще се окаже в изолация. Не може да се надява да надвие такава обединена съпротива. Тази битка, историко, ще е последната в гражданската война.
— Обичам тази цивилизация твърде много — каза Райз все едно опитваше вкуса на думите си, — за да я видя унищожена. Майка Тъма изобщо не бива да узнае за всичко това.