— Неохраняван? Къде тогава са Датенар и Празек?
— Не знам, сър.
Келарас махна с ръка и тя припряно издърпа лоста на портата. Пантите изскърцаха, щом бутна крилото.
Капитанът излезе на моста. Жестокият мраз в тази почти вечна нощ бе станал още по-свиреп от черните води на Дорсан Рил. Ботушите му заскърцаха по леда, щом забърза по моста.
Лесно можеше да се досети за убежището, което си бяха намерили Датенар и Празек. Изоставянето на пост от офицери беше тежко нарушение и още по-лошо, примерът, който даваше, можеше да нанесе смъртоносна рана на бойния дух. Въпреки това в сърцето си Келарас не можеше да обвини двамата си приятели. Техният лорд ги беше изоставил, а братът, останал да командва Домашните мечове на Цитаделата, често смесваше рожденото право със здравия разум: половината офицери, останали в Домашните мечове, бяха понижени в звание.
Без съмнение Галар Барас и Хуст щяха да приемат с радост този подарък, макар Келарас да подозираше, че дори приятелят му би се изненадал от щедростта и може би би се зачудил на неизменното великодушие на Силхас Руин спрямо войниците на Аномандър.
Привързаността към всяка друга сила можеше да е повод за завист, предвид обстоятелствата, но Келарас не хранеше никакви илюзии и знаеше добре как е въздействала тази заповед на Датенар и Празек. „Все едно са ги пуснали в отпуск. И така ще изглежда, предвид изоставянето на поста им, а честно казано, не мога да отрека връзката. Офицери, в името на Бездната! Не, това е неочаквано щастливо наказание, достатъчно да ги отрезви набързо.“
„Гушестият лебед“ беше кръчма, ценена заради затънтеното си местоположение, надолу по един склон до товарен кей и затънала в основите на по-малък мост. Каменната настилка беше неравна поради натрупалия скреж и още по-опасна с добавката на замръзнали локви, запълнили празнините, оставени от изкъртени камъни. Въпреки това сумракът не можеше да скрие дупките и Келарас се добра до ниската врата, без да пострада. Отвори я и пушливата горещина го лъхна в лицето.
Гласът на Празек прокънтя в тясното претъпкано помещение.
— Келарас! Ела да се налочиш с нас, прасетата! Пияни сме в поражението си, друже, но виж как посрещаме с охота съдбата си злочеста!
Келарас видя приятелите си, подпрени един на друг, на една скамейка до задната стена. Без да обръща внимание на тълпата Домашни мечове извън дежурство, дори на онези, които му подвикваха за поздрав, тръгна към Датенар и Празек и седна срещу тях. Те му се усмихнаха — лицата им бяха зачервени. Датенар бутна каната към Келарас и изфъфли:
— Злият език ни одумва тази нощ, приятелю.
— Разкош има в това обстоятелство все пак — каза Празек, люшна се напред и отпусна месестите си ръце на масата. — Никой благородник не може истински да затъне в дупката на лепнещата тиня на невежеството. Току надникнат лицата ни отгоре за глътка въздух.
— Ако тази смрад е въздух — изръмжа Датенар. — Освен това съм твърде пиян, за да плувам, твърде подут да се удавя и твърде объркан, за да различа едното от другото. Напуснахме моста — толкова поне знам, — а това е престъпление в очите на нашия лорд.
— Късметлии сме, значи, че очите на нашия лорд са другаде — каза Празек.
— Нещастни — поправи го Келарас. — След като трябва да гледам вместо него.
— От това очите на всеки ще засмъдят — каза Датенар.
— Няма да отрека това — натърти Келарас.
Но никой от двамата не беше в състояние да прояви дискретност. С широка, лигава усмивка Празек махна небрежно с ръка.
— Трябва ли отново да поемем поста си? Ще ни сгълчиш ли с хладни закани? Най-малкото, приятелю, изтъкни ни някой добър аргумент, засукана… заплетеност някаква, за цел. Напъхай пръсти в ноздрите и издърпай навън благородния кон, за да можем да видим чудесните му такъми. Сбруята на честта…
— Шпорите на гордостта! — викна Датенар и надигна каната.
— Захапката на дълга между зъбите като юздечка!
— Изтърканото седло на верността, тъй сладко под бузите на задника!
— Да поемеш смрадливия братовчед на оригването…
— Приятели — изсъска Келарас предупредително, — стига. Думите ви са неуместни за офицери на Домашните мечове на лорд Аномандър. Подлагате снизхождението ми на изпитание. Сега ставайте и се молете студеният нощен въздух да ви донесе трезвост.
Веждите на Празек се вдигнаха и той погледна Датенар.
— Той се осмелява, братко! Към моста тогава! Факли идат насам от някой ужасен ъгъл. Това е светлина на откровение, от която всеки грешник ще изтръпне от страх!
— Не мостът — каза с въздишка Келарас. — Преназначени сте. И двамата. По заповед на Силхас Руин. Трябва да се присъедините към легиона Хуст.