Ребъл беше висок и жилав. Не беше рязал косата и брадата си, откакто бе дошъл в мината, преди седем години. Тъмните му очи лъщяха сред черно настръхнало гнездо от косми и показваха на всеки, че нервите му са изпънати до крайност. Развихреше ли се, не знаеше как да спре яростта си. Беше убил четирима мъже, един от които вероятно го беше обидил. Другите трима се бяха опитали да се намесят.
Никой друг не дойде при Варет и той видя как няколко души намериха своите кирки и лопати, а след това се запровираха напред. Един посочи с лопатата си към Варет.
— Ганц така и не те видя, че идваш. Страхливецът удря пак. Ребъл, Листар, вижте го тоя, дето държи центъра ви, и когато стигна до него, гледайте как ще побегне!
Варет си замълча, но дори и той усети как мигът им на храбро рицарство бързо заглъхна. Нито Ребъл, нито Листар можеха да разчитат на него и току-що го бяха разбрали. Той се обърна към Ребъл и каза тихо:
— Разбийте бараката на жените. Нека да се въоръжат.
Усмивката на Ребъл беше хладна.
— А ти какво ще направиш, Варет? Ще ги задържиш тук?
— Той не знам, но аз — да — каза Листар. — Това е ден на справедливост. Ще се опълча и да се свършва. — Погледна Варет. — Знам, че мразеше Ганц. Устата му винаги го вкарваше в беля. Но това заставане тук, Варет? Не ти е присъщо.
Листар говореше истината, а Варет нямаше какво да отвърне.
Приятелят на Ганц се приближаваше, другарите му го следваха.
Варет се беше надявал между мъжете да избухнат някои стари вражди. Взривове насилие, които да ги разсеят — актове на мъст, като неговото налитане на Ганц. Но беше привлякъл общото им внимание. Грешка, която вероятно щеше да го убие. „Кирка между плешките ми.
Докато бягам.“
Ребъл погледна Листар с любопитство и тръгна.
Приятелят на Ганц се изсмя.
— Храбрият строй се разби!
Зноят се надигаше във Варет въпреки студа, стар, познат огън. Заливаше и поглъщаше вътрешностите му. Усещаше как пари лицето му и знаеше, че е срам. Сърцето му затуптя по-бързо и слабост завладя краката му.
Силен пукот стъписа всички, а след това зад Варет се чу изскърцването на вратата на бараката.
— Мамка му! — изруга някой. — Закъсняхме. Варет, ти ще платиш за това. Посечи го, Мерек. Хубава игра ще е гонитбата, ха!
Неколцина мъже се изсмяха.
Варет се обърна към Листар.
— Не е днес, значи. Твоята справедливост.
Листар сви рамене и се дръпна назад.
— Друг ще е тогаз. По-добре бягай.
Мерек настъпи към Варет.
— Убил си достатъчно хора в гръб. През всичките тези години. Сега стой мирно, заек.
И вдигна лопатата.
Варет се напрегна, ужас се надигна от стомаха му и го стисна за гърлото. Приготви се да хвърли лопатата и да драсне.
Последва глухо изтупване, Мерек изведнъж спря и зяпна стрелата, забила се дълбоко в гърдите му.
Някой извика.
Мерек се свлече на земята, неверието на лицето му отстъпи на болката.
Пазачите вече се спускаха от ръба на котловината, а на рампата при вишката стояха десетина войници и откъм тях долетя тънък, стенещ звук.
Варет познаваше този звук. Познаваше го добре. Потръпна и пусна лопатата.
— Това беше безчестно — каза Селтин Ригандас и изгледа с гняв Галар Барас. — С това ли мерзко убийство, с ловна стрела при това, трябва да видим прераждането на Легиона Хуст?
„Безчестие. Ето, това е дума. Суха като прахан, една малка искра само ѝ трябва, за да пламне, да се разгори ярко, да забушува жарко. Безчестие. Колът, който ни държи всички приковани към земята, и виж ни сега. Ти, Хун Раал, с твоето отровно вино, и аз, тук, гърчещи се на място.“ Галар Барас смъкна ръкавиците си и ги сгъна грижливо, преди да ги затъкне зад колана на меча си.
— Интендант. Дори честта трябва понякога да отстъпи на навременната реакция.
Отвращението, изписано на лицето на Селтин, не се промени.
— Навременна? Твърде дълго изчакахте, преди да се намесите.
Галар Барас извърна очи към небето, пренебрегвайки интенданта на легиона. Мразовитата зимна синева не бе нарушена от нито един облак, от което сводът изглеждаше още по-далечен. „Както ние виждаме небесата, смутени от всичко, което правим тук. Все едно — тези драми са по-малки, отколкото ги чувстват те.“ Обърна се към надзирателя на минната яма.