Хун Раал се засмя.
— Както желаеш, капитане. Хайде, подкарай към кохортата си. Вдъхнови ги с дръзка реч. Обещай им слава и плячка. Хайде, Инфайен, вдигни отново честта на рода на Менанд.
Тя го изгледа озадачено, сякаш разколебана от тона му, но обърна коня си и препусна.
Все още усмихнат, Хун Раал вдигна едно плоско шише към устните си и отпи три бързи глътки.
— Лорд Урусандер — заговори той, — радвам се, че можахте да се присъедините към нас. При нормални обстоятелства щях, разбира се, да отстъпя пред вашия гений за тактика и какво ли не. Уви, това няма да е битка на хитроумни маневри. Дори вашият легендарен ум само ще се оплете в това, което предстои.
— Оставаш ли решен да вкараш магия в тази битка, Хун Раал?
— Да, лорд Урусандер. Прекрачили сме чертата на гражданска война. Сега предстои да се сблъскат две вери. Кой лагер на вярващите се е подготвил по-добре за това? Хайде да видим, нали?
— А ако на твоята магия се отговори подобаващо, капитане?
Хун Раал сви рамене.
— Направете от вярата си стена, срещу която врагът ще дращи отчаяно, жаден да я пробие. Силата на вярата ви е неуязвима срещу такива неща. — Изгледа Урусандер. — Съмнявате ли се в мен, сър?
— А признанието на съмнение ще просне ли трупа ми сред полето долу?
Хун Раал сви рамене.
— Не предвиждам да препуснете надолу сред войнишката гмеж, сър. Ако го направите, не са възможни никакви гаранции.
— И провалът ще е мой.
— Превърнете вярата си в стена.
Урусандер помълча малко, сякаш премисляше какво се крие зад думите на Хун Раал, а след това изостави всичко, което го безпокоеше.
— Стените могат да те заслонят, но те те заслепяват също така, Хун Раал. Ще направиш ли вярата синонимна на невежеството? Ако е така, ще наблюдавам с голям интерес тази битка и, за твое удовлетворение, ще го направя оттук.
Смехът на Хун Раал беше почти безгрижен. Той махна небрежно с ръка и няколко души от охраната му смушиха конете си напред и по същество обкръжиха Урусандер.
— Оценявам куража ви, сър. Противно на обещанието ви, хрумна ми, че може да сте намислили да препуснете в долината, не с войниците си, но сам, за да преговаряте с лорд Аномандър. Да потърсите път към мир, край на тази битка преди още да е започнала.
Урусандер не отвърна веднага, а после сви рамене.
— Сега виждам, че такъв мир повече не е възможен.
— Не тук. Все още не. Мирът, сър, само ще забави неизбежното. Ние сме тук в сила. След година, когато всички капитани ще са заминали да строят имения и да разорават нова земя, ние ставаме уязвими. Трябва ни тази битка. Трябва ни тази победа и трябва да я направим съкрушителна. Само тогава ще е възможен истински мир. По-важното — добави той, — вие ни трябвате на трон до Майка Тъма.
— Трябва ли тогава да отстъпя командването на легиона си на теб, Хун Раал?
— Заради вашата безопасност, сър, ще застана на мястото ви.
Златно сияние се усилваше около групата офицери и Ренар видя приближаващата се Върховна жрица Синтара — ярката светлина се изливаше от нея. С жрици от двете ѝ страни, понесли ярки фенери на пръти, тя крачеше бавно и войниците ѝ правеха път, някои едва смогваха да усмирят подплашените коне. Без да обръща внимание на суматохата, Синтара закрачи право към Хун Раал, а след това го подмина и застана до Урусандер.
— Баща Светлина — заяви тя. — Ще заема позиция тук до вас. Ще бъда вашият щит срещу всяка магия.
— Тя би трябвало да може да се справи с това достатъчно добре — каза Хун Раал. — Е, този жалък ден гасне. Времето е дошло. Капитани, при кохортите ви. — Смуши коня си напред, после слезе от него и тръгна надолу по полегатия склон. Сам.
На отсрещната страна на долината Ренар успя да различи двама души — те също бавно заслизаха надолу, разделиха се и заеха позиции точно под двете празнини в трите ясно различими части на армията.
Изглеждаше странно начало на битка. В ума ѝ внезапно се върна един спомен и тя видя едно окървавено момиче, което гонеше момче с камък; видя как го догони, видя как замахна с камъка с две ръце и разби черепа на момчето.
Къде бяха курвите сега? Надигна се на стремената и се огледа, и ги видя, раздърпана редица далече отдясно. Подкара коня си към тях.
„Остави на курвите да намерят най-добрата позиция.“
Беше се заклела да остане до лорд Урусандер, но такова нещо не бе възможно в момента. „Все едно, той ще е в достатъчна безопасност там, където е. Синтара ще се погрижи за това.“