— Светът — каза Вренек — се нуждае от войници. Та направените неща да се поправят. Сломените хора да получат надежда. Войникът дава отговор. Войникът поправя.
— Описваш доблестна поза.
— Да, милорд. Това трябва да е в сърцето на един войник, или бранител, или градски страж. Пазиш честта в себе си и тя става онова, което защитаваш — не просто твоята собствена, но и на всеки друг също.
— Тогава трябва да те запитам, Вренек от Ейбара Делак, носи ли честта униформа? Хайде опиши я, момче. — Махна към оловните войници. — Синя или зелена? Носи ли честта цвят на кожа? Черна или бяла? Синя или сива? А ако носи всички тях? Или никаква? Ако никоя униформа не може да предяви такава претенция за онзи, който я носи? Тя не е нищо повече от плат, кожа или желязо в края на краищата. Предпазва всички и изобщо не се интересува от добродетел. — Седна внезапно и се наведе напред, с блеснали очи. — Сега си представи нов вид броня, мой млади приятелю. Броня, която се интересува. Броня с такава сила, че променя този, който я носи. Калъп, който се опълчва на установените порядки на порасналия мъж и жена, калъп, който принуждава телата им и душите, които треперят вътре в тях, да намерят нова истина!
Вренек потърка лицето си и бузите му пламнаха.
— Грип Галас ми каза, че Домашните мечове на лорд Аномандър са военна част, която държи на най-висшите добродетели на членовете си. Тъй че униформата има добродетел.
Лордът се намръщи и се отпусна назад.
— Докато се загуби. Желязото е твърдо, но думите са меки. Можеш да изстискаш думите, всички онези изречени добродетели, във всеки безумен или влудяващ калъп. Можеш да накараш честта да прокърви. Можеш да превърнеш честността в унищожител на живот. Можеш да превърнеш съвестта в оръжие на страх и омраза. Не, млади Вренек, говоря за една непоклатима истина — погледни тук, виж моя легион Хуст! Открил съм нещо, за моите мечове и моята броня. Причината за техните писъци, за техния вой. Не е удоволствие. Нито кръвожадност. Нито ликуване в разгара на касапницата. Не е нито едно от тези неща.
— Тогава какво е?
Лицето на лорда изведнъж се сбръчка, смазано от скръб. Той падна на гръб и захлипа.
Вренек зяпна оловните войници. Знаеше за легиона Хуст. Знаеше за някакви мечове, за които казваха, че били прокълнати. А сега и броня имаше. Погледна назад към лежащото на земята копие — дръжката и върхът вече бяха покрити със замръзнал дъжд.
Искаше да се махне от този старец с всичките негови сълзи и объркващи думи. Войниците бяха нужни за когато нещата тръгнеха зле. За когато хора имаха нужда от защита. „Синя или зелена? Само в страната, на която са, ли е разликата? Какво става, когато войниците спрат да защитават хора? Когато започнат да защитават други неща? А ако тези неща са ужасни, или жестоки, или егоистични? Какво става с честта тогава?“
— Достойнство — промърмори отново старецът и заплака.
— Милорд?
Старецът махна небрежно с ръка.
— Настъпи с кохортите си, дете, и виж как се прекършваме като сухи треви пред най-лекия лъх.
— Но, милорд, нищо не се е променило!
Старецът вдиша дълбоко и разтреперано, а после поклати глава.
— Всичко се е променило, мой млади приятелю. Играта капе кръв. На моята страна жреци се огъват под тежестта на съмненията си. Богинята няма лице — тъмнината ѝ поглъща всичко. На твоята страна светлината заслепява. Водим война срещу собствената си неуместност и точно тя ѝ придава такъв гаден резец. Хайде, поведи бойците си долу в долината. Можем да пренебрегнем драконите засега.
„Дракони?“
— Милорд, кажете ми повече за Първия син. Защо спори той с приятелите си? Не разбирам.
Старецът забърса лицето си и с това го зацапа с кал.
— Накаран е да се чувства безполезен, с онзи меч, който иска да извади. Свидетел е на смъртта на жрец, разкъсан от безразличието на Куралд Лиосан. Вижда как силата пренебрегва праведния; как може да бъде грабната от всекиго — острие в нощта, удар, който убива. Душата му се разтърсва, млади Вренек, а сега Консортът пристига, и гняв се вихри, но достойнството държи. Разбираш ли цената на това?
Вренек поклати глава.
— Не разбирам достойнството, милорд. Не знам какво означава или как изглежда.