Реш помълча дълго. Десет крачки, после петнайсет. Двайсет. Накрая кимна.
— Шеканто лежи все едно вече е умряла. Скеленал тресе парализираните си крайници в трепетно очакване. А убиецът и шейките обмислят отцеубийство.
— Бих отрязал сбръчканата патка от корена ѝ — каза Капло. — Да притъпя прецедента в бликналата кръв.
— Изповедта ти не е за моите уши, приятелю.
— Тогава ги запуши с блажено невежество.
— Твърде късно. Но мнозина скърбящи до гроб в мълчание ще таят оправдани мисли за заслужено наказание на покойника, без никой да разбере разликата.
Капло изсумтя.
— Носим скръбта като саван и се молим тъканта да е достатъчно плътна, за да скрие доволните ни изражения.
— Точно така, приятелю.
— Тогава няма ли да ми се противопоставиш?
— Капло Дриим, възникне ли такава нужда, ще ти пазя гърба от самата нощ.
— В името на вярата?
Манастирът и Скеленал вече бяха зад двамата, притулени от стоманеносивата светлина на деня. Напред, на ниско възвишение, което сякаш свързваше като мост два обрулени от ветровете хълма, ги чакаше вещицата Рувера. Ритуално обвързана с магьосник Реш, приела ролята на съпруга за своя съпруг, лицето ѝ бе като студен камък и чертите му станаха още по-сурови, когато впи погледа си в Капло Дриим. Щом двамата мъже се приближиха, тя заговори:
— Назови ми компанията, която посреща с радост убиец.
Реш въздъхна и отвърна:
— Скъпа съпруго, Майка Шеканто може да е заглъхнала до немощен шепот, но все пак чуваме желанията ѝ.
— От мен ли се бои старата вещерка вече?
Дъхът излезе на съсък от Капло.
— Май не ти трябва убиец, за да развъртиш ножове тук, вещице. Майката се побоя от риска, който ще поемеш този ден, и ми възложи да те защитя.
— Иска да узнае повече за силата, която съм намерила — изсумтя Рувера. — Компанията, която няма да назовеш, е онази, където доверието лежи удушено на прага, а събранието шумоли като змии в сламата.
— Каниш нежелани приятели — каза Капло с лека усмивка, — спящи в плевници. Отпусни въображението си, вещице. Аз съм само един бранител днес.
— Бранител на лъжи — изръмжа Рувера, преди да се обърне. — Последвайте ме. Не е далече.
Реш сви рамене, когато Капло го погледна озадачено.
— Някои бракове не си струва да се консумират — каза магьосникът.
Рувера се изсмя горчиво, но не се обърна да ги погледне.
— Като си го представя само, дори аз бих избягал в прегръдките на мъж — каза Капло. — Разбирам най-сетне обрата на мотивите ти, и всъщност желанията ти, приятелю Реш. Вечно ли сме заклещени в подигравките на семейството? Съпруг, съпруга, син, дъщеря… тези названия утвърждават, дръзки като плюнка срещу вятъра.
— Сбърках ги за сълзи — отвърна с гримаса Реш. — Някога.
— Когато не беше повече от дете, нали?
— Ще призная на Рувера едно: тя ми даде лицето на объркването и всяка негова черта направи отказа му по-категоричен.
Вещицата пред тях отново се изсмя.
— Лице, и опипваща ръка, която не събуди нищо. Но това беше мое разкритие, не негово. Сега — добави тя и пристъпи на билото на възвишението — наблюдавайте тази нова осветена земя.
Реш и Капло стигнаха до нея, спряха и смълчани погледнаха надолу.
Падината беше с овална форма, пет разтега на ширина в най-широката си част и осем на дължина. Страните ѝ бяха подкопани под огънатите дълги стръкове трева, което правеше стъпването долу несигурно, но самото дъно беше равно и без камъни.
Странният белег бе разположен на плоска ивица, част от която беше разорана и засадена от монахините преди няколко десетилетия — без голям успех, — а отвъд нея се издигаха ниски хълмчета, от много от които бликаха извори. Водата бе врязала дълбоки дерета в склоновете и се сливаше в един поток, който отново се накъсваше между браздите с изсъхнали бурени. Но самата падина оставаше суха и тази особеност накара Капло да се намръщи.
— Осветена? Това благославяне не е за теб.
Рувера сви рамене.
— Речният бог е мъртъв. Изгубен под проклятието на Тъмата. Предаден всъщност, но все едно. Жената на трона в Карканас не гледа добре на нас и най-добре е да се свием да не ни забелязва. Мъжо, подири и ми кажи какво ти отвръща?
— Ти ли направи тази дупка, със собствените си ръце? — попита Реш.