— Разбира се, че не.
Капло изсумтя и заговори преди Реш да е успял да отвърне на жена си.
— Да разсъдим тогава за нейното създаване, с логичен ум. Виж дренажните дерета в хълмовете. Стигат до басейна и ако не беше напояването, белези щяха да плъзнат навътре в земята и да продължат напред, невидими. Но тук, под кората на повърхността, е имало пласт от навят от вятъра пясък и наноси. Тъй. Пролетите са захранвали водата и водата е намерила своята скрита пътека, прорязала е през пласта, оттекла се е и така се е стигнало до пропадане на кората. — Обърна се към Рувера. — Нищо свещено в това. Нищо свято. Било е същото скрито просмукване, което е надвило монахините, опитали се да засеят зърно тук.
— Чакам думите ти, съпруже — каза вещицата, с безизразно лице, сякаш отхвърляше присъствието на Капло и всякакви думи, които той можеше да изрече.
— Аз… колебая се — призна след малко Реш. — Обяснението на Капло е логично, но си остава банално, ако не и плитко. Още нещо вирее под повърхността. Никакъв дар на речния бог. Вероятно изобщо не е свещено.
— Но е мощно, съпруже! Кажи ми, че можеш да го усетиш!
— Чудя се… Денъл ли е това?
— Ако магията тук се изцерява — заговори с тих глас Рувера, — от студения вид е. Втвърдяването на белези, зацапването на кожата. Отхвърля съчувствие.
— Не усещам нищо — каза Капло.
— Мъжо?
Реш поклати глава.
— Добре, Рувера. Събуди я. Покажи.
Тя вдиша дълбоко.
— Нека вземем този израз на сила и да го превърнем в бог. Трябва ни само волята да го направим, да изберем да оформим онова, което чака в обещание. Кацнали сме тук на стръмнина, но остава издатина, достатъчна, за да вървим по нея, достатъчна, за да стоим. И от тази тясна ивица можем да се пресегнем на двете страни, към двата свята.
— Измисляш от сенки — каза Капло. — Никога не съм вярвал на въображението… а и да вярвах някога, вече не. Хайде, направи своя идол, вещице, и ми покажи, че заслужава скърцане на лъка. Или паралитично преклонение. Накарай ме да коленича окаян и смирен. Но ако видя отпечатъка на дланите и пръстите ти в глината, жено, ще откажа да го почета и ще те нарека шарлатанка.
— Дъртата, която все още наричаш Майка, най-сетне показва зъбите си.
На това Капло само сви рамене.
— Рувера — Реш я изгледа накриво, — виждам, че се колебаеш.
— Посегнах долу преди — отвърна тя — и забърсах… нещо. Достатъчно, за да почувствам силата. Достатъчно, за да усетя заканата му.
— Защо осъждаш тогава присъствието на убиеца?
— Може би тази сила — отвърна тя, без да откъсва очи от падината, — иска жертвоприношение. Кръв. Моята кръв. — Обърна се рязко към Капло. — Не брани живота ми. Изгубили сме своя бог. Нищо нямаме, а нуждата ни е огромна. Готова съм.
— Бурята на Куралд Галайн връхлита за мирска война — каза Капло. — Гражданска война. Можем да останем извън нея. Никаква жертва не е необходима, Рувера. Може да не те харесвам, но не искам да видя как жертваш живота си.
— Дори за да останем настрана, нужна ни е сила. — Тя маха вяло на север. — Те ще настояват да изберем страна, рано или късно. Капитан Финара Стоун остава като гост на отец Скеленал и моли да се посветим в името на Майка Тъма. Но фамилията ни остава непокорна. Патриархът ни се двоуми. Той няма сила. Шеканто е още по-зле. Трябва да изберем друг бог. Друга сила.
Реш се почеса по брадата, после кимна.
— На нас се пада, да. Капло…
— Ще го реша в момента — каза убиецът. — Един нож се въвлича само веднъж.
Рувера изсъска безсилно и махна отсечено с ръка да го пропъди. Обърна се отново към падината и затвори очи.
Капло зачака, раздвоен дали да не изпуска от вниманието си вещицата или напълно безопасния пропад пред тях. Облечените му в ръкавици ръце под тежкото вълнено наметало се свиха около дръжките на ножовете.
Резкият дъх на Реш привлече вниманието на убиеца към плиткото дъно и той видя как изсъхналите треви се раздвижиха, след това се снишиха и сплескаха от ръба все едно бяха остри венчелистчета на огромен цвят. Напуканата пръст в центъра на ямата странно се замъгли и принуди Капло да примига в усилие да се съсредоточи… но усилието пропадна, а мътилката потъмня, цветовете се сляха и размесиха в неясно петно. И ето, че нещо започна да се надига отдолу. Тяло някакво, легнало на гръб. В мига на появата си приличаше само на кости, зацапани с торф и лъскави; в следващия скелетът изчезна под месо — мускули и изпънати жили и сухожилия. После кожата се хлъзна над фигурата, надигна се отдолу като тиня и цветът ѝ бе тъмен. Косми пораснаха от кожата, покриха цялото тяло, най-гъсти под мишниците и на слабините.