Когато на разсъмване се събудеше, очите му бяха зачервени от изтощение; непрекъснато се улавяше, че оглежда небето през дневния преход.
Не бяха видели повече ужасните същества. Елейнтите се бяха гмурнали в този свят през зейнала цепнатина във въздуха над Витр — и бяха изчезнали. Някак си това беше по-лошо и през деня Бурса почти копнееше да види един, нищожна резка от нокът чернота в далечината. Но това желание така и не продължаваше в пътуването насън.
По заповед на Калат Хустаин беше препуснал назад, за да установи самоличността на самотния ездач, който ги следваше. Сега като че ли щяха да го изчакат. Бурса хвърли поглед към Спинок Дурав и го жегна нещо близко до негодувание. Младите можеха да понесат всичко, а сред тях имаше някои, които изпъкваха дори между равните си, и Спинок Дурав беше такъв мъж. Дали съвършените му черти укрепваха темелите на самоувереността му, или някаква утайка на отприщено самочувствие се просмукваше и засядаше в лицето му, създавайки илюзията за равновесие и хладнокръвно самообладание?
На Бурса бе възложено да защитава младите Стражи не от кого да е, а от капитан Финара Стоун. Но точно предупредителния вик на Спинок беше спасил всички, там край брега. Или може би Бурса грешно си спомняше… беше тревожно време. Но върнеше ли онзи вик в паметта си, той идваше с гласа на Спинок.
„Започвам да се поддавам на натрапчиви мисли. Отново. Целият ми живот, същата тази игра. Просто скачам от едно на друго. Никакъв мир, никаква надежда за отдих. Бягам като глупак в сънищата си, понесъл последните съкровища на Мъдрия Карканас.
Елейнти.
Спинок Дурав. Тя изобщо не трябваше да ми възлага тази задача. Изобщо не трябваше да ме подканя да съсредоточа вниманието си върху него. Изобщо ли не се досети за завистта, криеща се в мен, и как тя ще намери Дурав? Обсебването тича по същата пътека, отново и отново. Всеки път същата камениста пътека. Завистта е остро чувство. Има цел и има власт. Все трябва да мразиш някого — и изглежда, съм го намерил.“
Спинок Дурав улови погледа му и се усмихна.
— Още два дни, сержант, и сме си у дома.
Бурса кимна, дръпна каишката на шлема си, където бе започнала да жули гърлото му. Въздухът беше студен и беше сух, а кожата му не се справяше добре в този гаден сезон. Вдигна глава и огледа сивото небе. Кръжащият във въздуха сняг като че ли не успяваше да стигне до земята.
— Студено е там горе, а? — каза Спинок и подкара коня си до Бурса. — Дори за дракон.
Бурса се намръщи. Разбира се, че беше забелязал навика му, и сега го дразнеше заради него.
— Костите ме болят — каза на Дурав. — Казват ми, че иде буря. Опитвам се да я преценя.
Спинок отвърна с още една усмивка и кимна.
— Мислех, че бихме могли да я изпреварим, сержант. — Извъртя се назад, за да погледне приближаващия ги Кагамандра Тюлас. — Но изглежда, че няма.
Едва сега, проследил погледа на младежа, Бурса видя издуващия се фронт на бурята, обхванал хоризонта на север. Изсумтя и поклати глава. Мислите му се препъваха в умората, градяха безразсъдни мостове в ума му.
Калат Хустаин обърна коня си и се откъсна от отряда; спря точно зад последните коне с вързаните на тях трупове, когато Кагамандра Тюлас най-сетне ги настигна.
— Капитане — каза Калат. — Далече сте от пътя между Нерет Сор и зимния ни лагер — мен ли търсите? Що за ужасно решение на Легиона ми предстои да чуя?
Сивобрадият воин беше размъкнат, тежкото му наметало — мръсно и опърпано. Конят му беше измършавял. Кагамандра вдигна облечената си в ръкавица ръка, сякаш за да спре въпросите на Калат.
— Никаква вест от Урусандер не нося, командире. Пътувам по своя лична работа, не на Легиона.
— Значи нямате новини?
Кагамандра се поколеба, после сви рамене.
— Зимата е ярем на всички амбиции. Но бих казал, пази се от пролетта, Калат Хустаин.
— Трябва ли всеки войник на Легиона да ме заплашва?
— Вече не съм капитан, сър. Старата ми преданост е приключила.
Калат Хустаин помълча за миг, после каза:
— Отрежи крайника. Още кърви.
Кагамандра присви очи и тихо изръмжа нещо. Гневът му бе явен.
— Ако моето предупреждение за предстояща война ви боде като трън, тогава, командире, чудя се що за пущинак расте буйно в черепа ви. Заради Стражите, съветвам ви да се откъснете. Заплахата за война виси над всички ни. Или ще претендирате за специална привилегия пред лицето на трагичната ѝ закана?
— Все пак търсиш Стражите — каза Калат. — Кагамандра, няма да намериш Фарор Хенд в зимния ни лагер.