„И да повърна там като полуудавен.“
— Боя се, че езерото ще е толкова студено, колкото беше и потокът.
— Предизвикателство към мъжеството ти, значи. — Малко след това тя спря и вдигна ръка.
„Група напред? Е, езерото изглежда прилично. Може би Бягащите псета са си направили лагер на брега му.“
Ерелан се приближи до тях, след това смъкна боздугана си с дългата дръжка и тръгна напред, ниско приведен.
Ханако се обърна към Ласа Руук. Погледите им се срещнаха и тя завъртя очи. Застъпваха предпазливо след Ерелан Крийд.
Горската пътека свърши десетина крачки напред, запушена от стена ниски балвани, затрупани с наноси от силни порои. Ерелан се беше изкатерил по този вал и надничаше през рехавата завеса голи клони. В езерото точно пред него нещо се мяташе в плитчините и ако можеше да се съди по звука, беше голямо.
Ханако посегна за бащиния си меч — който глупаво беше оставил в постелята си, когато бе тръгнал за сутрешната си среща с Господаря на гнева. Измъкна го от ножницата и огледа затъпеното му нащърбено острие. Историята на това оръжие говореше за поредица от провали. Нищо чудно, че се бе поколебал да го извади.
Ласа Руук отпусна длан на раздраната му подута ръка.
— Остави това за Ерелан — прошепна му. — Виж как с радост се натоварва сам.
Доближиха се и застанаха до спътника си. През плетеницата клони на храстите пред Ханако се очерта туловището на крилато люспесто чудовище. Беше свило единия си преден крайник до туловището си и кървеше от едното бедро, докато се тътреше тромаво в плитчините. Грамадната глава в края на дългия му жилав врат се клатеше и се кривеше на една страна.
Нетърпеливите думи на Ерелан излязоха на шепот.
— Сляпо е с дясното око. Чакам само да тръгне към брега.
— Защо не го оставим на мира? — попита Ханако.
— Виждаш ли оная брадва — там на брега? — изсумтя Ерелан. — Измъкната от оня преден крак?
Ласа ахна.
— Олеле! Брадвата на любимия ми Раваст!
— Виж и кръвта по муцуната му — продължи с ръмжене Ерелан. — Съсиреците между зъбите му!
— Съпрузите ми са били изядени, и не от мен!
Ерелан внезапно се надигна.
— Този воин отмъщава за теб, Ласа Руук!
Метна се на една канара, след това скочи на каменистия нанос и се втурна напред.
Чудовището, което шляпаше във водата, не чу нищо. Сляпото му око беше извърнато към брега, тъй че изобщо не видя свирепия щурм на Ерелан.
Тежкият боздуган се стовари върху главата на звяра. Ударът се оказа достатъчно силен, за да разбие костта до окото, широката скула и едната страна на черепа.
Кръв швирна от ноздрите на съществото и то залитна замаяно.
Ерелан удари отново, този път високо отгоре и право върху плоското теме. Боздуганът потъна дълбоко в черепа, спрян само от обкованата с бронз дръжка. Издъхващият звяр се люшна на една страна и избълва дебела струя кръв. Краката му заритаха колебливо, щом Ерелан изтръгна боздугана. Воинът се изкатери по гърба на чудовището, стъпи на рамото му и замахна за трети път. Пукотът на костите на врата беше рязък и отекна над езерните води.
Съществото се свлече треперещо и издъхна.
Ханако и Ласа излязоха на каменистия бряг тъкмо когато Ерелан извади ножа си за кормене и го заби в гърдите на трупа.
— Търси сърцата — каза Ханако. — Според воинските му…
— Побрал е в себе си всяка мъжка треска — каза Ласа Руук с горчивина. — Странностите му ни смразяват. Съпрузите ми! — Падна на колене до брадвата. — Раваст, толкова млад, толкова свеж за леглото ми! Виждам яростта на вашата битка! Храбростта на упорството ви! Кой от вас първи скочи в пастта на изчадието? Гарелко, твърде муден както винаги, твърде стар, кокалите му вече пукаха! Татенал! Отметна ли назад главата си звярът, за да те глътне наведнъж? Като парче месо? Като риба в гърлото на чапла? А ти мърмореше ли недоволно както винаги? О, как сърцето ми скърби! Раваст!
Ерелан — вече беше изрязал дълбока дупка в кървящата гръд на съществото — изръмжа победоносно, докато се мъчеше да изтръгне огромна плувнала в кръв грамада от мускули, която все още тръпнеше.
— Виж, държа първото! Ха!
Скочи на чакъла, вдигна сърцето високо над главата си, отвори уста и остави капещата кръв да потече по лицето му и да я напълни.
Лицето, което извърна към Ласа Руук, беше ужасно.
— Аз съм твоят герой, Ласа…
И изведнъж очите му се разшириха сред море от червено.