„Жертва, Коря. Оголи думата и виж святото в отдаването. Благослова, който е поражението. Армията на Гуглата се сбира. Един след друг воините пристигат и се заклеват във вярност, не в името на победа, а в името на поражение. Жертва. За да спечели тази война, тази армия трябва да бъде победена.“
Нямаше да изрече мислите си по този въпрос — а и пред кого? Подробностите на живота му дотук бяха само негови и белезите, които бяха оставили в него, бяха изписани на таен език. Животът му беше случайност, захвърлен отпадък от няколко мига на страст. Беше нежелан и го бяха оставили да се взира в дълъг, нарастващ, безкраен списък от искания и очаквания.
„Погледна ме в очите и ме нарече син. Удовлетворено искане, да, само за да му се отвърне с изоставяне. Печелиш, като губиш всичко. Семейство, обичта на жена, създаването на дете. Изграждането на дом, обзавеждането на лични стаи, една по една. Разбирането на самата любов, тук, с Господаря на омразата.
Нищо объркващо няма около Качулатия и неговата клетва. Нито около тази армия, отдаваща се на песни всяка нощ. Загубата е дар. Поражението е победа. Ще видиш, Коря, ако останеш с мен в това. Ще видиш и най-сетне, може би, ще разбереш.“
Скърцане на ботуши във вътрешния двор… Аратан погледна през рамо и видя Хаут, Варандас и още един джагът, тежки в загадъчната си броня — желязо, обагрено с мраз. Не беше необичайно да не види Коря до нейния господар и настойник, но нещо в изражението на Хаут говореше за току-що прекъснат горчив спор и го жегна съчувствие към стария воин, когото другите наричаха капитан.
Аратан се извърна и погледна Готос. Нищо не се беше променило. Ноктестите пръсти почукваха, слънчевата светлина пълзеше и мътният блясък в очите на Готос оставаше неподвижен, като запрашено стъкло.
— В името на Бездната, момче — каза Хаут, щом се приближиха, — спипай я, метни я в купата сено и отърви всички ни от тази мизерия.
Аратан се усмихна.
— Видял съм бъдещето ѝ, Хаут, и няма поражение там.
— Вътре ли е той? — попита грамадният джагът, когото Аратан не познаваше. Лицето му беше плоско, нашарено с белези. Носеше тъмната си коса на дълги възлести плитки, бивните му бяха увенчани със сребро, но иначе пожълтели до тъмен кехлибар.
Аратан сви рамене.
— С всичкото добро, което ще ви донесе това.
— Вика ни — продължи непознатият намръщено. — Виждам как ще мръзнем в ледена компания… отново.
— Хайде, хайде, Буругаст — каза Варандас, — отдавна ме кастрира той, тъй че няма да страдам повече в студенината на ината му. Всъщност чакам с нетърпение предстоящия гняв.
— Варандас претендира за женска сдържаност — рече Хаут, — тъй че нека проявим малко жал към глупака, който щипе циците му. — Вдигна кана пред очите им. — Имам вино, да стопли киселата дрямка на лорда.
— Пази се от мъдростта на пияницата — изръмжа Буругаст.
Аратан се отдръпна навътре, за да пропусне тримата джагъти. Топлината се завихри срещу тях и изтръгна пъшкане от Варандас. Бронята им отведнъж лъсна, плувнала сякаш в пот. Хаут пристъпи напред, остави глинената кана на масата, след това седна на един стол. Варандас отиде до един рафт и взе няколко калаени чаши.
Готос не издаде с нищо, че е усетил идването им. Аратан взе един стол и седна близо до входа, с надеждата за хладина отвън.
Щом тримата гости се настаниха, Хаут потърка тясното си чело и започна да налива вино.
— Големият том, „Безумството“ — или „Лудостта“ — върви зле, предполагам. Дори причини за самоубийство могат да израстат дълги в бивника понякога. Междувременно смъртта чака на Трона на Лед.
— Лед — изсумтя Буругаст. — Той има търпението на зимата, а в мрачната душа на нашия домакин това е сезон без край.
— Повикани сме тук — рече Варандас, докато оглеждаше изпотрошените си нокти, — за да бъдем отказани, ако може, от лудостта на Гуглата. Аргументите ще се съберат, всеки меч остро наточен с остроумие и какво ли не. Стегнете раменете си за тежестта на презрението, приятели. За напад на насмешка, за удари на подигравка. Подканяме обсадата като глупци над своето имане.
— Имането нищо не значи за Готос — каза Буругаст и отпи от чашата си. — Господарят на омразата е прочут с това, че сере монети и скъпоценни камъни и пикае реки от злато. Никаква честна кръв не тече в жилите му. Ние сме в леговището на лъжеца…