Ето, че лагерът закипя. Привидно безпричинна паника стисна гърлата, стегна гърдите, донесе болка с всеки поет дъх, с всяко издишване. Тя видя падащи на колене фигури, с ръце на лицата. Гаснеха огньове, потушени от усилващия се натиск, който сякаш можеше да види само тя.
— О, стига. — Коря разпери ръце. „Виж този съсъд, стари! Ела при мен, както рак намира съвършената си раковина! Мога да те побера. Аз съм твоята мхаби, твоят дом. Убежище. Леговище. Все едно.“
Видя как в нощния мрак се очерта фигура, призрачна и безплътна. Наподобяваща червей, но с изгърбени над плоската безока глава рамене. Ръцете бяха възлести и дебели, опрени на земята като предни крака, и бяха единствените видими крайници, докато туловището се извиваше назад, далечният му край чезнеше в земята. Привидението се извиси над целия лагер, толкова голямо, че присвитите там от страх души едва ли щяха да заситят глада му.
„Подслонът първо. А после можеш да ядеш.“
Главата се вдигна, затърси слепешком и Коря някак усети как вниманието на стария се впи в нея. Понесе се напред.
Мхаби. Съсъд, който да бъде напълнен. Това ли щеше да е задачата ѝ в живота? Смъртен капан за всяка амбициозна сила, за всеки гладен глупак?
„Ще те държа вътре. Това е проклятието на всяка жена в края на краищата…“
Някой задраска нагоре по разбитата страна на канарата, но не ѝ остана време да види кой иска да е с нея в този напрегнат миг.
Левиатанът идваше и тя усети как нещо вътре в нея се отвори, зейна, разшири се…
— Глупаво момиче — каза глас до нея.
Сепната, тя се обърна и видя до себе си Хаут. Той изпъна ръка напред, сякаш за да избута назад древната сила. Вместо това изви ръката си с дланта нагоре и с разперени пръсти.
С пронизващ писък чудовището се понесе напред и рухна отгоре им като срутваща се кула.
Ветрове забушуваха в черепа на Коря. Усети как твърдият влажен камък се удари в коленете ѝ, но вече бе ослепяла, оглушала и онова, което бе зейнало широко вътре в нея, вече беше запушено и кънтеше като камбана.
Малко по-късно с внезапна, объркваща промяна чу капещата вода, лекия съсък от горещината, която все още къпеше другата страна на канарата. Отвори очи и се почувства невероятно слаба. Грохотът бе заглъхнал, само ехо се носеше в празното вътре. Левиатанът беше изчезнал.
— К… какво?
Хаут ѝ помогна да се изправи.
— Аз ли те подготвих за това? Едва ли. Ето. — Сграбчи дясната ѝ ръка, вдигна я и постави в шепата ѝ нещо малко, лъскаво и твърдо. — Не го чупи.
После се отдръпна, обърна се и заслиза по скалния склон, като мърмореше тихо и махаше с ръце, сякаш гонеше хор от неизречени въпроси.
Коря отвори ръката си и погледна това, което държеше.
„Жълъд? Един скапан жълъд?“
Долу Брела закашля, но живо и енергично. А после Старк каза, с леко обезумял тон:
— Тази вода става ли за пиене вече?
Варандас тръгна до Хаут, щом капитанът се върна от скалата, и продължиха, с Буругаст по петите им, към палатката на Качулатия.
— Амбициозно е това ваше момиче тайст — каза Варандас.
— Младостта е жажда, която ще изпие всяко старо нещо, наведнъж — отвърна Хаут. — Това безстрашие наблюдаваме с объркване и не малко завист. Станала е и чувствителна също така… мисля, че го видя, видя истината за него.
— И въпреки това тя го покани — измърмори Буругаст зад тях. — Глупаво. Безразсъдно. Опасно. Вярвам, капитане, че тя няма да ни придружава на този поход.
— Чакам един азатанай да я вземе под опеката си — отвърна Хаут.
— Те пет пари не дават за заложници — каза Варандас. — Нито за феномени. Не мога да се сетя за нито един азатанай, който би отстъпил пред желанието ти.
Минаваха между воините и малките им биваци. Внезапната изтощителна сила, която се беше спуснала върху всеки от тях, ги беше оставила потресени, объркани, разгневени. Ехтяха спорещи гласове, горчиви и обвиняващи, докато мъже и жени се нахвърляха на магьосниците и вещиците в частите си. Червени от светлината на огньовете лица се извръщаха към тримата крачещи покрай тях джагъти, но никой не им извика. Високо горе зимните звезди блещукаха в обгърналия небето пояс като сбор на войнствена армия.
При думите на Варандас Хаут сви рамене.
— Тогава Бягащо псе, ако азатанаят не я иска.
— Върни я у дома — каза Буругаст. — Никога не си се оправял с домашни любимци, Хаут. Особено с такива от друг народ.