„Моите благословени несретници, които така и не могат да носят удобно войнишкото облекло. Които вечно странят от другите. Могат да се изправят срещу десетина люспести вълци и да не мигнат. Да яздят до Витр и да не се оплачат от отровния въздух. Чакат сега сигнала за настъпление, за да атакуват. Моите деца.
Моите мехове кръв.“
— Сър.
— Легионът на Урусандер е жаден за това — каза Хаварал. — С цялата си мощ те трябва да тръгнат срещу Стражите, преди да настъпят към Карканас. Легионът не може да ни допусне зад гърба си. Посрещаме го днес, на суха трева и в зъл вятър, и мечтаем за идеща мека пролет.
— Сър…
Хаварал се обърна към него със сгърчено лице.
— Мислиш ли, че всички капитани останаха неми? — изсъска му. — Вие, глупаци, наистина ли си въобразихте, че преглътнахме жлъчта си и не сторихме нищо, освен смирено да се поклоним на командира ни?
Кулис потръпна от думите на капитана си.
— Чуй ме — каза Хаварал. — Аз не командвам тук. Що за срам ме караш да понеса? Мислиш ли, че няма да препусна надолу с теб? С пиката ми, насочена и нетрепваща редом до теб? Бездната да те вземе, Кулис — отчая ме!
— Сър, нямах предвид такова нещо. Простете ми за думите ми.
— Не те ли предупредих да не засягаш проблеми на вярата?
— Да, сър. Съжалявам.
В този момент се разнесоха викове и привлякоха вниманието им към дъното на долината, където се бяха появили две малки фигури, едната гонеше другата.
А след това, притихнали, станаха свидетели на едно убийство.
Дойдоха стрелци да прогонят детето и след това продължиха напред.
Миг по-късно гласът на Илгаст Ренд се разнесе ясен в студения въздух:
— Легионът явно поддържа зле лагера си. Помислете добре над това нещастие, Стражи, и за жестокостта на детството. Хун Раал командва игралното поле като убиеца. Побойника. И мечтае да си спечели място в Цитаделата. — Думите не отекнаха, тъй като вятърът ги отнесе. След кратка пауза лордът продължи: — Но вие не сте вече деца. Пробудете каквито спомени ви трябват и дайте отговор!
Умни думи, призна Хаварал, да разчоплят стари рани.
— Пики в готовност и се подготви за настъпление. Капитани Хаварал и Шалат, фланговете тръгват в галоп и след това завиват навътре при сините флагове. Ще хванем леката пехота в капан и приключваме с тях.
Хаварал подръпна юздите и извъртя коня си.
— Към нашия ескадрон, сержант. Вярвам, че това ще е добре разчетено, след като виждам пиките вече да тръгват.
— Оставят билото — каза Кулис, щом поеха към фланговите части.
— Склонът стига.
— И конете ни ще са по-малко задъхани, когато стигнем до тях.
Хаварал кимна.
— Виждат дървената броня и си въобразяват, че на конете ни им липсва издръжливост. Чака ги изненада, сержант.
— Да, сър.
— Илгаст Ренд беше войник — каза Хаварал. — Битките не са му чужди.
— Ще следя за сините флагове, сър.
— Непременно, сержант.
Стигнаха до ескадрона и обърнаха напред точно когато прозвуча заповедта за настъпление.
— Внимавайте с терена, Стражи! — извика Хаварал, спомнил си дупките и ровините по склона.
И поведе надолу. Конят му искаше да препусне в галоп, вместо в тръс, но Хаварал държеше здраво юздите и се изпъна назад, принуждавайки животното да забави.
Леките пехотинци, всеки с по три-четири копия в ръце, се разпръсваха. Вече изглеждаха разколебани, настъплението им се забави, щом видяха приближаващата се конница.
От един ескадрон вляво на Хаварал изцвили кон и хвърли ездача си — явно бе счупил преден крак в някоя ровина или бразда.
— Теренът! — викна Хаварал. — Внимавай с всяка стъпка!
Привлечени от пот и хрипливи дихания, комарите се струпаха на още по-гъсти рояци, докато Стражите се спускаха към дъното на долината. Мнозина кашляха от вдишаните твари, но основният звук бе от скърцането на броня, тропота на конски копита и напористия вятър, който се плъзгаше под железните шлемове и виеше като уловен в капан.
Хаварал слезе пръв от склона и продължи по равното корито, дал най-сетне на коня си свобода да забърза. Ескадронът му препусна след него.
Беше обичал един мъж някога, много отдавна, и споменът за онова лице бе погребан от годините. Появи се изведнъж в умственото му око, сякаш излязъл от сенките, жив и изкусителен, както бе някога. Други се струпаха зад него, всички объркани страсти, които бяха белязали юношеството му, и с тях дойде тъпата болка, терзанието на духа.