Той се загледа, присвил очи, отново на юг, а после въздъхна.
— Пълен съм с обещания. Нито едно не струва и теглото на дъха, който ги изрича.
Прекалено многото светлина, изглежда, водеше до крайност. Малко баланс щеше да остане наистина за това новоизковано оръжие. С внезапна яснота тя видя брака, този съюз, който трябваше да донесе мир над владението. „Кървав мир. Светлината и Мрака ще воюват, един срещу друг. Виждам ръсенето на деца, семейното котило, користно и злостно. Брак на две спални, две цитадели, два свята.“
— Скръбта на командир Торас Редоун, сър, е заради войниците на легиона Хуст, почти всички от които вече са мъртви.
На лицето, което извърна към нея, бушуваше такава гмеж от чувства, че тя не можа да я проумее.
— Не може да бъде. Форулканите ли са се върнали? Отново ли започва войната? Няма да се примиря този път. Ще ги гоня до самото море и ще видя гребена на вълната червен години наред на онзи проклет бряг!
Тя примигна.
— Не. Форулканите не са дошли. Не са подновили никаква война. Не призна ли кралицата им справедливостта на поражението им? Лорд Урусандер, вие ги разбихте и те няма да се върнат.
— Какво тогава е сполетяло Хуст?
— Измяна — отвърна тя и отново се взря в лицето му, и отново се изуми от това, което видя. „Военачалник, който търси враг. Но разбира се, сега е сезонът за това, докато залите на твоя мир стават все по-малки.“ — Бяха отровени. В една-единствена нощ, след дар с вино и ейл. Дар, сър, от капитан Хун Раал.
Когато замълча, когато се втренчи в нея, лицето му беше като пропукал се лед. Шаренас отчаяно извърна очи и каза:
— Затова говорят само за бракосъчетанието.
Когато Урусандер най-сетне проговори, тонът му беше зъл и хладен.
— Как отговаря Първият син? Срещу нас ли тръгва сега?
— С какво? — отвърна рязко Шаренас. — Домашните мечове на благородниците? Никой не е призован в Карканас. Лорд Аномандър дори не е там. Търси Андарист. Лорд Силхас командва на негово място и се опитва да възстанови легиона Хуст.
— Но… как?
— Напада миньорските ями, сър.
Урусандер вдигна ръка и Шаренас замълча. Беше го поразила с думите си. Никой щит, вдигнат срещу тях, не можеше да издържи на неумолимия им бяс. Стори ѝ се, че видя в него вече, най-сетне, признаци на стъписване. „Но балансът не е игра. Прекалих ли, въпреки че казах само истината? Това ли е, може би, причината Урусандер да бъде държан в неведение?“
— Мислят ме за кукла — каза Урусандер. — Казаха ми, че Илгаст Ренд е отхвърлил всякакви опити за помирение. Жертвал е живота на Стражите и е убил много от собствените си войници. Смелост или страхливост беше това, че избра да умре в битка? — Махна с ръка. — Когато Калат Хустаин научи това, какво е направил Ренд с хората му… ах, дори аз не знам как бих преживял това. Такова предателство, и то от благородник… — Гласът му заглъхна и той отново отправи поглед на юг. — Любопитно е как ужасите изкатерват стените на праведното ни възмущение, нали? Нагоре и навън, изсипват се през бойниците в нощ на запалени факли и пердашени от вятъра пламъци. Виждам мрачните им фигури, разпръсват се навън и навън, над Куралд Галайн. Хун Раал? Духовете дано ми простят, но моите ръце го оформиха. Моят благословен, отровен портрет.
— Сър, не е достатъчно да се втвърдите пред такива зверства.
— Грешно ме преценяваш, Шаренас — отвърна Урусандер. — Изглежда, си забравила кампаниите срещу форулканите и джеларканите. Никоя битка не ще бъде разбулена преди да е спечелена. Трябва да мисля като командир. Отново, след всичкото това време. Дари ме с търпението си и смятай думите ми за обещание.
Шаренас поклати глава.
— Времето за търпение отмина, сър. Лагерът ви се нуждае от прочистване.
Урусандер я погледна.
— Толкова ли е трудно да се разбере? Продължавам да търся справедливост.
Шаренас погледна огризките на замъка, покрили глезените на лорда. „Няма да я намериш тук, Вата Урусандер.“
— Сър, на Хун Раал не може да се вярва.
Устата му се кривна в смътна усмивка.
— А на теб може?
Тя нямаше отговор на този въпрос. Всяко уверение щеше да я унижи.
След малко той поклати глава.
— Простете ми, капитане. Както казвате, имаше промени, откакто за последен път бяхте тук. Тъй че вие, поне засега, оставате извън всичко това. Глината ви все още е мокра, чака отпечатък и само се чудя кой би посегнал на такава гладка повърхност.
— Сър, не мога да не се усъмня във версията на Хун Раал за онази битка. Познавала съм лорд Илгаст Ренд през целия си живот. Била съм се редом до него. Познавахме страха на бойното поле, в грохота на оръжия и рева на човешкото гъмжило. Вярно, имаше свиреп нрав…