— Капитане, той избра да тръгне срещу нас. Той строи Стражите и потърси битка. Нищо от това не може да се оспори.
— Може би. И ако бе дошъл с личните си Домашни мечове, а не със Стражите на Хустаин, можеше да бъда накарана да повярвам на разказа на Хун Раал… макар че дори тогава щях да очаквам размяна на оскърбления и нанесена тежка обида, на която Илгаст не е имало как да не отговори. Но задачата, възложена на лорд Ренд — съхраняването на Стражите — той би я поел изключително сериозно.
— Изглежда, не е — отвърна Урусандер.
— И проблемът с погрома…
Урусандер изсумтя пренебрежително.
— За което Ренд предпочете да не приеме обещанието ми за справедливост, която да бъде наложена над всеки престъпник в редиците ми, всеки убиец на невинни.
— Дадохте ли му такова обещание, сър? Лице в лице?
Той придърпа по-плътно наметалото около себе си, а след това се обърна към тясната пътека, водеща към караулката при портата.
— Не бях разположен този ден — измърмори и тръгна.
Стресната от признанието му, Шаренас го последва.
— А след това, сър — настоя тя, — имаме избиването на легиона Хуст.
— В смисъл?
— Налагането на справедливост, сър.
Той спря рязко и се обърна към нея.
— Гражданска война, капитане. Това ни виси над главите сега. Въпреки че се придържах към мир — въпреки че избрах да остана тук, сдържайки здраво легиона си. Въпреки че призовах всеки своенравен ветеран да се върне при мен, под моя отговорност. И все пак те избраха да тръгнат срещу мен. Как мога да знам дали Илгаст Ренд не е изпълнявал заповеди на Аномандър? Как мога да не мисля за целта на удара по моя легион преди да е напълно събран, тактическата цена, стратегическото предназначение на такова нещо. В края на краищата това би трябвало да правя, капитане.
Закрачи пак.
— Съмнявам се, сър.
Думите ѝ го обърнаха отново.
— Обяснете, капитане.
— Ако беше по заръка на Аномандър, сър, Илгаст Ренд със сигурност щеше да дойде не само със Стражите. Щеше да вземе собствените си Домашни мечове, първо, и може би дори тези на Аномандър. Ами шейките? Кой повече понесе раните от онзи погром, отколкото воините монаси на Янис? Ами другите Велики домове? Да ви съкрушат сега щеше да е правилната тактика. Сър, Илгаст Ренд доведе при нас показна сила, символ на неодобрението му. Нещо се е случило на онази среща между него и Хун Раал. Щом Раал може да отрови три хиляди мъже и жени на Хуст, защо да се сдържа и да не предизвика Ренд да вземе глупаво решение?
Урусандер я изгледа. Денят гаснеше, вятърът се усилваше, жесток и студен.
— Не мога да кажа — отрони най-сетне той. — Хайде да го попитаме, а?
— По-добре да изчакаме с това — каза Шаренас. — Простете, сър. Но не знаем силата на лагера ви. Аз бих говорила първо с лейтенант Серап. Тя е понесла загубата на две сестри в края на краищата, и това като нищо може да е прояснило виждането ѝ за Хун Раал. Нещо повече, бих искала да разбера какво е мястото на Върховната жрица във всичко това. Ами Инфайен Менанд и Естала, и Халид Бахан? Командире, тези офицери, които току-що споменах — вашите фаворити в Легиона, — всеки от тях е назован в погрома и неговия мръсен списък от ужасни престъпления. Всеки един, бих казала, е действал по заповеди на Хун Раал.
— Мислиш, че двамата с теб ще застанем сами срещу строй, който вече е обвързан в заговор.
— Заговор във ваше име, сър, въпреки че тази кауза се развява пред тях като най-тънкото було. Когато последните пламъци на тази война угаснат, предвиждам внезапен край на илюзиите и амбицията ще се озове гола пред нас.
— Кой командва Легиона, капитане?
Тя поклати глава.
— Последният командир, който го поведе в битка, сър, последният, който го поведе до победа, беше Хун Раал.
— Направил съм грешка — каза Урусандер.
— Нищо, което да не може да се поправи — отвърна Шаренас.
— Шаренас Анкаду, сега във война ли сме? — Извърна поглед. — Нарекох го така само преди малко.
— Дори от това, сър, може да се спечели мир без повече кръвопролитие.
— Освен онези, които са извършили престъпления в мое име.
„Нима? И ще свършиш сега работата на враговете ни? Ще екзекутираш повечето офицери? Все едно дали Илгаст Ренд е чул за твоето обещание, или не, останал е скептичен. Твоята справедливост, Урусандер, най-добре процъфтява във въображението. Остава си идеал, неопетнен от реалния свят.
Хвърчи си над нас, щом искаш. Аз избирам земята под теб и я избирам спокойна.“